6 май е сред най-тачените дни в празничния календар на българите. Той е свързан с чудотворния живот на свети великомъченик Георги Победоносец. 
Според преданията Свети Георги е римски войник и християнин, който израства в Кападокия, днешна Турция, в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на военна служба, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. Служи в личната гвардия на император Диоклециан. Според житието му през 303 година Диоклециан издава едикт за систематичното преследване на християните в цялата империя. На Свети Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той открива себе си публично като християнин и критикува решението на римския император. Разяреният император нарежда Свети Георги да бъде подложен на мъчение слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан заповядал тя и светецът да бъдат екзекутирани като предатели. 

Мощите на Свети Георги са погребани в палестинския град Лида в съвременен Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.  
Уникална личност в Християнската история, името на свети Георги е на особена почит не само сред последователите на кръста, но и сред мюсюлманите - шиити и сунити, роми и др. А памет за светеца откриваме още преди хилядолетия, в образа на Тракийският Херос, който според някои изследователи е

първообраз на светеца войн

По българските земи войнът с копие, който убива звяр, е сакрално божество от хиляди години, за което предците ни са оставили много свидетелства. В неговия образ дълго време те пазят древните митологични представи за двуединството между божествата, покровители на земеделието и войната. В тях изследователите виждат връзка между образа на св. Георги с античния Тракийски конник – Херос, главният безименен бог на траките.
Изобразяван най-често като млад конник с копие и щит, или с убит дивеч в ръце, следван от прислужник, куче или лъв, векове той е олицетворявал многостранна и многолика сила. В своя загадъчен образ Херосът е съвместявал функциите на покровител на растителността и лова, на ливадите и лозята. Той бил обаче почитан и като всезнаещ и всечуващ – всебог. В него народът на Орфей припознавал и бога лечител, който гонел болестите и дарявал здраве, но също и бога на войната, непобедим в битките с врага.
В народната митология свети Георги е представен като 

юнак, с девет сърца, язди бял хвъркат кон, 

дели мегдана със самовили, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, води люта битка с лами и змейове, които побеждава.

По стар обичай още в ранни зори жените и децата се търкалят в росата, която има лековита сила. Берат млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, кичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите за здрави, плодовитост и берекет. Децата се люлеят на люлки, за да са пъргави и жизнерадостни. Момите свиват китки, които пазат за лек срещу болести, магии и лоши очи.
С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки и гадаят кой ще бъде техния бъдещ съпруг.
В чест на св. Георги Победоносец се коли курбан – мъжко агне, за здраве и благополучие на цялото семейство. Жените приготвят обредни хрябове за общоселската трапеза.
Светецът е покровител на домашните животни и е на особена почит сред овчарите.
Днес той е патрон на българското войнство, което му отдава заслужена почест на тържествен парад и освещаване на войнските знамена на българската армия.
Отколешна е традицията на българските мюсюлмани на 6 май да празнуват

Хъдърлез

Посветен е на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, чиято мисия била да помагат на хората. Белязал начало на лятото, Хъдърлез кореспондира непосредствено с идеята за възраждащата се природа. Мюсюлманите вярват, че с помощта на определени обреди човек може да достигне до ново състояние на тялото и духа. Затова по традиция ходят по ливадите и миели лицата си в росата, вярвайки в божествения произход и пречистваща сила на водата. Берат зелени клонки, с които кичат къщите и хамбарите, за да е плодовита годината. Провират се под корените на орехови дървета и люлеят децата на люлки, за да са здрави.
Такава чудодейна сила на 6 май има капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. Стара традиция е в навечерието на Хъдърлез на тези свети места да отиват тежко болни от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др, за да намерят изцеление. Там болните се потопят в студената вода, направят аптез и отпиват три пъти от лековитата вода. Дрехите, с които извършват ритуала, оставят по клоните на близките дървета, за да прогонят болестите от себе си. Много често вярващите хвърлят дребни пари в лековитите води, като дар на извора.
Именници: Георги, Георгиа, Гергана, Геро, Гео, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.