На днешния ден през 1989 г. хиляди българи излязоха на протест с искането да бъде премахнат Член 1 на тогавашната Конституция, който провъзгласяваше ръководната роля на БКП, завършил с репликата на Петър Младенов "Най-добре е танковете да дойдат".

Бурният 14 декември започва с шествие на студентите. Независимото студентско дружество демонстрира с искане за автономия на висшите училища. Шествието преминава в жива верига, опасваща Народното събрание, където депутатите от БКП и казионния БЗНС известно време се правят, че навън нищо не се случва. Студентите и присъединяващи се към тях граждани скандират "Долу член първи", "Веднага" и се заклеват, че ще продължат да протестират до пълната победа. В един момент Нешка Робева и някои други червени партийци решават да излязат и да успокоят гражданството. Комунистическият лидер Петър Младенов е освиркан, изпускайки репликата за танковете. А водачите на опозицията неочаквано променят тактиката и от 15 декември прекратяват протестите, с оправданието, че искат да предпазят страната и гражданите от насилие.

Така българите се разминаха с събарянето на тяхната Берлинска стена и се постави началото на нещо като нищо. С други думи, българската желязна завеса се замени с червено-синята мъгла, родена в лабораториите на КГБ, наречена “перестройка”.

На 14 декември в България бе заченат един шантаж, станал известен като “мирен и договорен преход”. В него и двете страни - перестройчици-комунисти и перстройчици-некомунисти, се страхуваха за бъдещето си, защото виждаха, че народът върви много по-бързо от тях. В сблъсъка между тези две “касти” за жалост победиха перестройчиците-комунисти, които превърнаха държавата България в своя територия. И въпреки, че много българи разбраха за капана, в който бяха вкарани, капанджиите излязоха по-силни, узурпирайки техния суверенитет.

Днес, 25 години след онзи мразовит и бурен 14 декември, продължаваме да се питаме: Ще си отиде ли някога "зимата на нашето недоволство”, ще победим ли някога страха?