Премиерът въвежда парични санкции за мързеливите чиновници

Чиновниците, които дремят по бюрата и взимат заплати, вече няма да остават безнаказани, както досега. Това ще стане, ако влязат в сила приетите от парламентарната правна комисия промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК). Съгласно новата редакция на чл. 302, служител, който не изпълнява в срок задълженията си, не издава навреме административни актове и документи, и така осуетява произнасянето по искане на граждани, ще се наказва с глоба от 50 до 1000 лева (ал.1). Ако е сторил това в противоречие с нареждането на началника си, глобата за него ще бъде от 100 до 1000 лв. (ал. 3), пише "Труд".

Санкцията нараства до 1500 лв., при положение, че длъжностното лице не реагира своевременно на жалба, не я препрати на шефа си или на съда и не вземе мерки за проверка на сигнал за нередност (чл. 303). И в момента има текст в АПК, според който се глобява заради мързела и небрежността, обаче на практика такава глоба не е наложена на нито един от многобройните обитатели на канцеларии у нас.

Председателят на комисията Данаил Кирилов посочи причината за това: „Досега беше уреден редът за налагане на административно - наказателната отговорност и не беше ясно нито кой следва да установи нарушението, нито кой да издаде наказателното постановление“. Докато разпоредбите за разплата с ленивата администрация остават мъртви на практика, тя спокойно безобразничи и с това масово се нарушават правата на гражданите, коментираха депутати. Именно затова те записаха за първи път в АПК кой точно ще установява бездействието на чиновниците и кой ще ги наказва за него. Нарушенията ще се хващат от инспекторатите на държавните органи и ведомства, а наказанието ще се определя от шефовете и заместниците им. Издънките на висшите представители на изпълнителната власт – министри, областни управители и шефове на държавни агенции ще се разкриват и документират от Главния инспекторат. А наказателните заповеди ще издава лично министър-председателят, освен ако не упълномощи друг правителствен деятел за това.

„Мълчаливият отказ“ на администраторите да работят беше определен от законодателите като най-тежка форма на бездействие. Това стана по идея на учени от БАН и във връзка с него беше предвидено специално задължение на съда. Всеки път, когато се убедят, че е налице мълчалив отказ за обслужване на населението, съдиите ще издават акт срещу виновника ище изпращат копие от него на ръководството му. По предложение на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков за първи път в АПК е уреден и специфичен ред, по който администрацията ще носи отговорност за нарушение на европейското право.