Законът за Сметната палата бе приет от народните представители на първо четене. Негови вносители са Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и Сергей Кичиков.

Сметната палата е колективен орган, който се състои от 9 души - председател и 8 членове. Председателят и членовете се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 7 години. Председателят не може да бъде преизбиран, решиха депутатите. За председател и членове се избират лица, които имат висше икономическо или юридическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален опит в съответната област не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете на Сметната палата; не са били членове на правителството, народни представители, ръководители на централен или местен орган през последните три години, предхождащи избора; не да осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишавани по съдебен ред от правото да заемат определена длъжност.

Народното събрание избира председател на Сметната палата в срок до три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател. В 14-дневен срок от избирането му, председателят прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата. Народното събрание избира членовете на Сметната палата в 14-дневен срок от постъпване на предложението. Избраните председател и членове на Сметната палата встъпват в длъжност в деня на изтичането на мандата на лицата, на чието място са избрани. Избраните председател и членове на Сметната палата освобождават заеманите от тях длъжности и прекратяват дейностите, които са несъвместими с тяхното правно положение, до деня на встъпването им в длъжност.

Председателят и членовете на Сметната палата продължават да изпълняват своите правомощия до встъпването в длъжност на техните приемници.

Председателят и членовете не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права. Според мотивите, теоретично погледнато, при вземане на решения от колективен орган много по-трудно може да се оказва политическо или всякакво друго влияние и това е изключително демократична и обективна форма на организация и управление. Законопроектът цели да възстанови статута на Сметната палата като разпоредител със самостоятелен бюджет - част от държавния бюджет.

От ГЕРБ заявиха, че законът е един вид наказателна акция срещу един човек, който 9 години поддържа добро професионално равнище на Сметната палата.