Сравненията, които са се появили между наличието на уран в питейната вода и Чернобил е глупост и абсурд. Това каза в интервю за Би Ти Ви проф. Валентин  Босевски, министър на околната среда по времето на кабинета на Любен Беров.

По неговите думи уранът влиза неканен в домовете на десетки хиляди и откриването му във водата сега не е инцидент. Що се отнася до аварията в Чернобил - той има своя теория.

„Чернобилският синдром е предмет на психологични изследвания на цели институти. Той включва възникване на тежка радиофобия у населението, включва недоверие на хората към държавата, която е гарант за тяхното благополучие заради това, че по време на Чернобил имаше така нареченото информационно затъмнение. Аз го наричам лъжа, скриване на истината”, каза проф. Босевски.

По време на аварията в Чернобил той е бил началник на Центъра по радиационна защита и ядрена безопасност.

Искахме и казахме истината за Чернобил. Обединихме се ядрени физици от катедра „Атомна физика” на Софийския университет и военни медици от ВМА и почти нелегитимно изследвахме съдържанието на радионуклиди в населението на Южна България. Българите от Южна България получиха най-високи дози от двойката Цезий 137 – 134. Българските дечица получиха най-висока еквивалентна доза в щитовидните си жлези от йод 131, а СЗО ни обяви като най-незащитена нация”.

Поколението на 30-годишните сега са хората, които са приели най-високи дози, уточни професорът.

„Това са децата на Чернобил. След 10 години проговори проф. Бобев, директорът на Онкохематологичния детски педиатричен институт, който обяви, че ракът на щитовидната жлеза у децата, който е доста несвойствен за тази възраст, е нараснал 5 пъти.  Нашите деца, особено в планинските райони, пиеха мляко със съдържание на йод 131 от порядъка на 40, 60, 100 до 200 000 бекерела на литър”.

С една чаша от 200 мл. мляко с това съдържание на йод, детето вече е изчерпало доживотната си доза за йод-131, допълни професор Босевски.

„Сравнението с Чернобил е гавра с интелекта на българската нация. Никой да не го прави, защото ще срещне отпора именно на хората, които изследваха обстановката с Чернобил”, каза още професорът.

„Това съвпадна с периода, в който България трябваше да изплаща падежите по кредитите на външния си дълг. Двете дини под мишница бяха илюзия. (...) Стигнах до Хелмут Кол. В един протоколен разговор получих мълчаливото му съгласие. Само, който не се е срещал с него, не знае какво е това.
При визитата на немския президент Херцог, германската страна в една голяма делегация, където е включен и първият финансов министър на Германия, ни поставя условия българската страна от много високо ниво да помолим да започнем преговори за сторниране на дълга. Тогава аз вече не бях министър”.

Няколко години Босевски е работил по проекта за замяна на част от дълга срещу ликвидирането на последствията от уранодобива. Германците са казали "Само повдигнете въпроса на най-високо ниво", но това не е било направено.

Той е говорил и с министър-председателя, също и с външния министър Георги Пирински. Информирал е и други институции, но мечтаната българо-немска сделка е пропаднала.

„Имаше реалната възможност да покрием сумата, изчислена от наши експерти като необходима за ликвидиране на последствията от уранодобива, някъде около 172 млн. долара.

Ако имахме тези пари, ние можехме да реализираме високоефективни и качествени проекти, свързани с ликвидацията на уранодобива така, както се прави”.

0 000 декара са замърсени с алфалъчение от порядъка на 200 – 300 бекерела на литър, каза професорът и допълни, че от обектите с класически добив са изтичали някъде около 1440 литра вода в секунда – вода, която отива в почвата, стига до подземните води на България, които са част от източника на живителната вода, която пием. Такава е била картината през 1992 г.Природата обаче има невероятното свойство да разрежда, да поглъща, да разсейва концентрации, но тя има предел, допълни проф. Босевски.

При положение, че наличието на този уран, който ту идва, ту си отива, е бил системен, хроничен процес в продължение на десетилетия, в медицината и в радиобиологията има един постулат.

Той гласи, че „йонизиращата радиация, попаднала в човешкия организъм, действа линейно и безпрагово”.
Това означава, че и най-малката доза йонизираща радиация може да причини увреждания на човешкия организъм.

Професор Босевски се обърна към хората, като ги призова да изчакат окончателните резултати и да приемат това, което ще им кажат с доверие.