"Основната причина за демотивацията сред хората да си търсят работа е заплащането, тъй като повече от половината от изследваните казват, че при едно по-високо заплащане те биха се сключили в пазара на труда. Втората основна причина, това е образованието и квалификацията. Има голяма група от хора, които просто нямат подходяща квалификацията, за да участват по някакъв разумен начин на пазара на труда. Има много други причини, свързани със семейни причини, заболявания, но все пак основното е заплащането", коментира пред БНР проф. Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения.

Ганчев коментира изявленията, че заплащането на труда зависи от производителността, а у нас тя е по-ниска:

"Това е един много сложен, въпрос, но аз тук обикновено давам следния пример - един българин, който работи у нас в селското стопанство или в някакъв друг сектор, който не е много производителен, получава заплата 500-600 лева, а когато същият българин отиде да бере, да кажем, ягоди в Англия или някъде другаде, получава много по-голямо заплащане. Т.е. заплащането зависи не толкова от мотивацията на съответната личност, а технологията, организацията на труда. В крайна сметка това е проблем на бизнес стратегията. Така че ниската производителност е функция предимно на бизнеса - лоша стратегия, лош маркетинг, лоша организация".

"От друга страна, тези около 300 хиляди, които са демотивирани, са потенциална работна сила. Ето, бизнесът непрекъснато твърди, че липсват кадри. Значи тези 300 хиляди са един потенциален резерв и бизнесът би следвало да инвестира пари за проучване на този пазар и да намери начин да привлече тези хора.
Те се разглеждат като някакъв сив сектор. Акцентът е за намаляване на безработицата, но безработни са тези, които търсят работа, които са активни. А тази пасивна група, тя е един огромен резерв за самата държава", смята той.