Гласуването в чужбина има почти нулево значение като резултат, но има морална стойност. Това коментира пред  „Фокус“ изборният експерт проф. Михаил Константинов за случая с публикуването и впоследствие оттеглянето на законопроекта за промени в Закона за българското гражданство.

„За президентски избори гласуването в чужбина има нулев резултат, за европейски избори гласуването в чужбина има нулев резултат, за парламентарни избори за 26 години и 9 парламентарни избора резултатът е 15 променени мандата“, обясни проф. Константинов и отбеляза, че това е по-малко от 1% от състава на съответните парламенти.

„Говоря за промените, до които е довело гласуването в чужбина. Така че това гласуване е напълно пренебрежимо като изборен резултат. То разбира се, има морална стойност – поддържане на контакти между българите в чужбина и родината. Няма обаче електорално значение. Това е важно да се знае“, подчерта той.

„Друг би бил въпросът, ако се въведе електронно гласуване т.е. по интернет. Тогава би могло да стане по-страшно, защото няма да знаем как е организирано то в някои от държавите по света“, посочи Михаил Константинов.

„Хубавата формула за гласуване в чужбина би изглеждала така: гласуване за президент - навсякъде, където може да се разкрият секции в цял свят; гласуване за парламентарни избори – само на европейска територия. Това означава страните от ЕС плюс българските посолства и консулства, защото те са българска, съответно европейска територия. За европейски избори и сега се гласува само в Европа, така че там нищо ново няма да се промени“, коментира изборният експерт, като добави, че за местни избори, гласуваме само в общините, както е и сега.

„Това според мен е правилната формула и тя решава всички въпроси. Точно така се гласуваше до 2001 г., когато се направиха промени“, каза още изборният експерт.