Винаги съм мислил, че ролята на политиците по празници е като на футболния съдия - ако не го забелязваш, значи се справя. Затова и рядко ще прочетете някое шаблонно празнично приветствие от мен... Няма да се отдавам и на равносметки на изключително сложната и нестабилна 2014-та - има достатъчно хора, които са далеч по-подготвени и безпристрастни да коментират международните дела...

Така започва своето обръщение към симпатизантите лидерът на ДСБ Радан Кънев на страницата си във „Фейсбук”.

„И все пак, докато се подготвяме да изпратим една твърде шеметна година, имам нужда да благодаря на всички, които бяха с нас през две кампании, няколко вътрешни кризи, успехи и провали (за неоценимата подкрепа, доверие и търпение на семейството и приятелите си ще благодаря лично).
Благодарение на вас, на вашето търпение, упорство, вяра, ентусиазъм, а понякога и безрасъдство, годината беше политически успешна. Реформаторският блок се създаде, закрепна, на няколко пъти почти се разпадна, неколкократно спря развитието си в доста неподходящи моменти, но в крайна сметка през 2014 постигна забележителни успехи - запази присъствие в ЕП, възстанови парламентарното представителство на най-активната, взискателна и устремена към промяна част от българското гражданство и след успешни и тежки преговори пое отговорност за управлението на страната.
Дали от тези успехи ще има същинска полза? Отговорът на този въпрос не е през 2014... Но не е и през 2016. Промяната започва през първата година на управлението, или ... не започва през това управление. Сега - в часовете, в които сменяме годината в календара - е време да си дадем сметка, че ролята ни се смени. Две години наред беше достатъчно да водим борба. Да покажем, че желанието за промяна не си е отишло от обществото ни, макар да изглеждаше напуснало политиката ни.

След две години битки, често безнадеждни, е време за поведение, насочено към резултат, в условията на парламентарна демокрация и трудно парламентарно мнозинство. Улицата е територия на конфронтацията, изборите са терен на състезанието. Но парламентът е поле на компромиса и възможните решения.
Имаме ли възможност да постигнем резултат, или ще трябва да отстъпим на други, по-способни представители на отчаяно търсещото промени поколение, към което принадлежим? Това ще покаже следващата година.

Сега е време да благодарим за всичко през 2014-та и да държим сметка, че трудното не е зад гърба ни, а не пред нас.”