„Реформаторският блок беше много сериозен опит да бъде напълно обединено дясното извън ГЕРБ. И той не се случи именно поради недостига на воля за обединение. В този смисъл Реформаторският блок е опит за нещо правилно, но неуспешен опит. Който не се е опитвал, не е бъркал, и който не е бъркал, не е постигал.“ Това казва в интервю за „Дневник“ бившият депутат от РФ и председател на ДСБ Радан Кънев. 

Кънев изтъква, че политиката е по-особено занимание,  тя не е спорт и затова в него неуспехите се наказват сурово. „В спорта може да се провалиш 1000 пъти и да спечелиш на 1001-ия. В политиката се бориш за доверие, не за секунди. Доверие се връща много трудно. По тази причина не мисля, че лидери, които не са успявали във важни задачи имат лидерско бъдеще. Всеки има своето бъдеще в политиката, ако му се въргаля в тази кал.“

Според Радан Кънев по-големият въпрос е струва ли си участието в политиката, ако ще правиш големи компромиси изобщо. Тук отговорът му е категоричен, че демократична политика без големи компромиси няма. 

„Ние влизаме в процеса на обединение на големия континент практически в обша държавна структура. Процес, който видимо ще е много труден, може би много дълъг, но става все по-ясен като посока. Той е съизмерим на това, което се е случило в Съединените щати в средата на 19 век. В периода между приемането на Конституцията и Гражданската война. Това е ерата на големите компромиси. Само който познава тази история, може да си представи колко големи могат да бъдат компромисите в политиката в името на основната цел – мира. Пак американската история от 19 век и безкрайно много примери ни учат, че в политиката цената на неуспешния компромис е войната. А демокрацията е създадена за да избегне насилието при смяната на властта, а не да създаде перфектно общество. Перфектно общество няма, няма да има и всеки, който се бори за него, рано или късно става злодей. Защото стремежът към рай на земята е изключително опасен. Като съзнаем, че демокрацията е преди всичко път да избегнем насилието вътре в обществото, а компромисите са път да избегнем насилието вътре в обществото и между държавите, тогава разбираме, че отхвърлянето на компромиса всъщност е пързаляне по много стръмна пързалка, което мнозина са правили с едни и същи резултати“ коментира Кънев.

На въпрос на основата на такива компромиси може ли да се стигне до реално обединение на дясното у нас, Радан Кънев казва: „Няма да дам отговор на този въпрос съвсем съзнателно. Не съм се оттеглил от лидерска позиция, за да решавам вместо лидерите…Степента на разширяване на едно такова обединение е задача и отговорност на лидерите, защото ако решението е лошо, ако се окаже твърде тясно или твърде широко, го отнасят те, а не някой друг. Това е важно да се знае. Иначе моето лично мнение е известно - ако една структура е достатъчно единна, тя може да смели много тела. Може да прави по-големи компромиси. Ако има ясно организационно единство, чуждите тела ще бъдат изхвърлени от само себе си, а острите ръбове ще бъдат загладени в общия храносмилателен тракт.“

Що се отнася до това какво трябва да преглътнат десните лидери, за да се случи това обединение, Кънев смята, че то минава през ограничаването на две много различни тенденции - едната е чистото интересчийство, което е много солидно представено в политиката, и охлаждане страстите на хора, които влизат в политиката, за да печелят. От друга страна, трябва да се ограничи чувството за морална уникалност, което е характерно за различни групи в българското дясно. Това до голяма степен е грях, който ДСБ вкара в тялото на десницата в България. Същата логика разви Движение "България на гражданите“, а след това, за съжаление, "Да, България" също подхожда по същия начин. Това ще трябва да се преодолее, иначе никога няма да има единство на дясното, смята бившият депутат.

Запитан дали има намерение да се завърне на политическата авансцена, Радан Кънев обяснява: „Мисля, че за твърде кратко време се качих твърде високо и доста бързо паднах, така, че не бързам да давам отговор на такива въпроси“.