Николай Василев*

Референдумът в Македония беше манипулативен. От избирателите се очакваше да подкрепят една популярна кауза – присъединяването на страната към ЕС и НАТО, чрез преглъщане на един непопулярен компромис за името постигнат с Договора от Преспа. Референдумът който се провежда тази събота и неделя в Румъния съдържа двойна манипулация. Непосредствената му задача е да отклони общественото внимание от обвиненията в корупция на управляващата коалиция. През последните месеци в страната имаше множество протести срещу опитите на управляващите да разводнят анти-корупционното законодателство.
Но референдумът си поставя и по-далечна цел. Използвайки насадените страхове той цели да постави под съмнение превръщането на Румъния в модерна демократична страна. 
Макар и днес еднополовите бракове да са незаконни в Румъния, избирателите трябва да заявят дали желаят промяна в конституцията, която сега определя брака като съюз между двама „съпрузи“. Ако референдумът успее, в основния закон ще бъде записано, че бракът е съюз между мъж и жена. Подобен текст хитроумно беше вписан и в констатацията на Република България: (Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена).
Референдумът в Румъния се случва в момент, когато 

еднополовите бракове биват легализирани в много страни

 из целия свят, най-вече в образцовите демокрации. В същината си демокрацията гарантира на индивида свобода да прави всичко, което не засяга правата на околните, дори ако стилът му на живот се приема като „неморален“ от голямото мнозинство!
Важно е да правим разграничение между понятията морал, етика и индоктринация. Това са трите стълба, на които се крепи политическата реалност. Поради теоретичната сложност на въпроса, ще си позволя да цитирам себе си. Предлагам откъс от незавършената си книга за политическата реалност:
„Политологията е науката за въображаемите народи, империи и републики, за техните закони, правила и политики, които са дотолкова реални доколкото реални хора вярват в тяхното съществуване. С настоялия трактат ще се опитаме да изградим една Обща теория за политическата реалност, нещо като карта или модел, които да ни позволят да разбираме същността на политическите връзки сред които сме потопени, да правим разумни предположения за ефекта от едно или друго политическо действие и когато е възможно да дадем своя принос за предотвратяването на конфликти и намиране на модели за разбирателство и сътрудничество. 
Ще се опитаме да докажем, че

 човекът е престанал да бъде просто животно,

 когато е изобретил политическата реалност. Чрез нея той е излязъл от съществуването си в логиката на Дарвиновия естествен подбор (или Хобсовата война на всеки срещу всеки). Ще се опитаме докажем, че измислените прояви на политическата реалност не са еднородни. Ще предложим класификация на различните кодове, правила, стереотипи, статути и други конструкти, влияещи на нашето поведение. 
Древните учени са си представяли физическата реалност като комбинация от четири елемента. В нашата теория ще се опитаме да обясним политическата реалност като глобална мрежа от преплитане и балансиране на превъплъщенията на три разнородни модела на човешко съжителство: премодерното племе – базирано върху неписаните правила на някакъв свой морал и хетерогенните модерни заместители на племето: империята, изградена върху постулатите на някаква индоктринация и полисът, регулиран чрез принципите на етиката. Ще се аргументираме защо модернизацията – преходът от племе към империя или полис, не е необратима. Ще се опитаме да докажем, че тя не е линейна, а бифуркационна. Имперската и полисната модернизация са разнородни феномени! Ще се опитаме да докажем, че племената, империите и полисите съществуват и днес и всеки от тези феномени оказва влияние на останалите, най-често като отслабва силата им на въздействие, защото всяко от тези взаимоотношения се ръководи от своя собствена логика, различна и несъвместима с логиката на другите.
Трите сили структуриращи политическата реалност са съществували през цялата писана история, но балансът между тях се е променял непрекъснато. Някога модерните отношения засягали само един малък модернизиран елит, по-късно се стига до хомогенизираща масова модернизация. Днес наблюдаваме значително взаимно 

проникване на политическите влияния

 Трима известни съвременни мислители: Франсис Фукуяма, Патрик Кекън и Самюъл Хънтингтън предлагат йерархизирани картини, приемайки един от трите споменати феномена, като връхна точка на някаква предопределена политическата еволюция или поне като решаващ фактор за конфликтите през 21 век. 
Според Франсис Фукуяма, селд края на Студената война либералната демокрация т. е. „полисът“ е спечелил съревнованието с всички алтернативни форми на управление, като наследствената монархия, фашизма и комунизма. Когато това бъде осъзнато от всички “общества” ще настъпи “краят на историята”. Вечният мир, за който мечтае Кант, при който всички държави ще са демократични, ще спазват законите и ще намират за безсмислено да воюват помежду си.
Според бившия анализатор на ЦРУ Патрик Кенън пък, полисът: 
“е нестабилна междинна станция между параноичното племе, което разглежда всички останали племена като реални или потенциални врагове и всеобхватната империя, която разглежда всички хора като потенциални поданици.” 
Демократично избраните политици според Кенън не са нищо друго освен наследници на племенните вождове. Те разсъждават в категориите на битки и победи, техните дела предизвикват предимно конфликти. Цивилизацията според него се гради от експертите и бюрократите. Така той доразвива Платоновата мечта за управление на царе-философи, продължена в по-нови времена от Хегел и неговите „безстрастни” бюрократи, а през 20 век от Шумпетер, който призовава за власт на “техниците”. Технократичната империя според Кенън рано или късно ще измести залязващата демокрация и това ще е от полза за всички.
Според третата теория, тази на Смюъл Хънтинтън племенната идентификация ще бъде най-важния фактор определящ развитието на световната цивилизация и конфликти през 21 век: 
“...културата и културната идентичност, която в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност формират моделите на обединение, дезинтеграция и конфликти в света от времето след Студената война” . 
Господ си отмъщава на хората за рационалното им мислене и те, изпаднали в хладния и безразличен свят на универсалната модернизация ще търсят начин да се завърнат в топлите предмодерни взаимоотношения на изграденото върху ирационални картини за света племе в неговия най-окрупнен вид – съответната цивилизация – Мюсюлманска, Конфуцианска, Западна и.т.н.!
Според нашата теория, племената, империите и полосите са живи и здрави и днес. Моралите, индоктринациите и етиката са феномени, които осигуряват определен мир, но както при всички мирни договори той е временен, а развитието – напълно непредсказуемо защото погледнато през светоусещането на всеки от тях, другите изглеждат фундаментално несправедливи.“

Основната опора на съвременната демокрация

 е нейната „полисна уредба“. 
Полисът не е проект за по-добър свят. Той е договор между равни (сред неравни), призван да защитава техните интереси в многообразен и често враждебен свят. 
Ако племето разделя човечеството на свои и чужди на базата на това, което приема за свещено и опитва да дехуманизира „Другия”, а империята разделя света на „верноподаници” и „врагове” и прави всичко възможно да превърне „враговете” във „верноподаници” чрез насилие и индоктринация, то полисът разделя света на „граждани” и „не-граждани” на основа на „безстрастното” формално право. Гражданинът има право да преследва свои цели, с които останалите трябва да се съобразяват. 
Племенното и полисното разбиране за брака са фундаментално различни. Множеството племенни морали определят какво се очаква от вожда, от мъжете, които могат да носят оръжие, от жените в детеродна възраст, от децата и.т.н. Встъпването в различните роли, като съзряването на децата, става след определени ритуали, някои от които са имали формата на болезнени изпитания. Всеки опит на даден индивид да възприеме поведение различно от очакваното от него е води до наказание, или до острекация от страна на останалите членове, което в преди появата на модернизацията е означавало почти сигурна смърт. Всички членове на племето са се контролирали взаимно. И до днес там където племенният морал не е достатъчно разложен от някаква имперска индоктринация или от полисната етика, „убийства за честта” на рода си остават неизкоренимо явление. „Революция на Ромео и Жулиета” – правото на младите сами да избират своите брачни партньори става възможна едва когато модернизацията започне да разлага племенния морал, а свободата на сексуалните отношения, базирани на взаимно зачитане на личния избор при двата пола, става възможна едва след триумфа на полисната етика в модерните времена.
Полисът не се интересува от постулатите на различните племенни морали, а от Етиката, базирана на „златното правило” – отнасяй се с другите така както искаш те да се отнасят към теб. От нейна гледна точка бракът е договор между равни и свободни граждани. Еднополовите съжителства, които с пълно основание можем да наречем семейства са реалност и законът може дамо да ги регламентира, или да ги дискриминира, с всички свързани с това последствия за обществото.
Показателно е, че Румънската православна църква се включи енергично в агитацията за определянето на брака като съюз между мъж и жена. Нейните основни аргументи разбира се бяха религиозни и морални.
Възможна ли е демокрация базирана на някой племенен морал и защо все по често се чуват призиви за завърщане към (в Европа) към „християнските“, в (Близкия изток) към мюсюлманските ценности и т.н.?
Според нашата теория съжителство между хора от различни племена, живеещи според постулатите на своите племенни морали е невъзможно. Хора от различен племенен произход могат да съжителстват мирно само когато племенните морали на всички са достатъчно разложени и всички в еднаква степен са възприели принципите на полисната етика. Тогава различните племенни ритуали се възприемат по-скоро като екзотика и украшение на дадения индивид, не като негов код на поведение. Друга възможност за многоплеменно съжителство е под похлупака на имперски репресивен апарат. Тогава отделните племена си живеят доколкото могат изолирано едно от друго. Но този метод никак не може да се нарече демократичен.
Опитът за налагане на съжителство на различни племена, без задължителното разлагане на племенния морал на малцинствата (т.н. Мултикултурализъм) беше една от причините довела до възраждане на елементи от племенния морал на мнозинствата. В Западна Европа, където „полисната“ свобода на индивида да избира своя сексуален и брачен партньор е отдавна възприета от мнозинството, стана възможно водачът на партията настояваща за премахване на мултикултурализма да бъде изявен хомосексуален мъж. В Източна Европа, където предразсъдъците наследени от традиционния морал са силни, това е невъзможно! 
Дискриминацията към сексуално различните е несъвместима с модерната полисна демокрация, дори когато е желана и подкрепяна от огромното мнозинство. Тя спомага за обособяването на т.н. ЛГБТ общност и я предизвиква да води плененни войни (Политики на идентичността). 
Демокрацията е възможна само когато етническата и религиозна принадлежност и сексуалните предпочитания (спрямо възрастни индивиди) станат част от личния, не от обществения живот.
Призиви като: „не искаме мюсюлмани и „джендъри“ са толкова несъвместими с демокрациятя, колкото силовото налагане на „толерантност“ към групи, които не възприемат полисната етика и се опитват да живеят според правилата на своя племенен морал.
Днес 

румънците решават дали искат да са модерна държава,

 или ще ограничат възможността на едно право да бъде някога защитено със закон.
Преди четири години гражданите на нашата северна съседка избраха етнически германец, протестант за президент, въпреки заклинанията на неговия основен опонент, че (само) православният румънец бил добър румънец.
Остава да видим ще имат ли куража и този път да надмогнат своите предразсъдъци и да се превърнат в модерна страна.

PS Ден след публикуване на тази статия стана ясно, че румънците отказаха да бъдат манипулирани. На пръв поглед предрешения референдум се провали, тъй като активността беше доста по-малко от една трета от гласоподавателите!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".