Математикът дори се обзаложи на бас, че ако референдумът успее той ще даде 5 бона, които да отидат за лечение на болни деца.
Според Константинов чисто законово съществува бариера и тя е, че за да е легитимен референдумът трябва да гласуват поне толкова, колкото са дали гласа си на последните парламентарни избори. Това означава 4 386 000 българи да отидат до урните през зимата, а това е абсурд, категоричен бе математикът.
Боряна Димитрова от “Алфа рисърч” предупреди, че референдумите са политически инструмент и не трябва да се използват за икономически цели. Според нея с референдум може да се решава държавно устройство, териториални претенции, форми на управление, законопроекти, но не и да се дават гласове за икономически, инженерни и научни проблеми. Ние не сме компетентни за един такъв вот, категорична бе Димитров.
Тя подчерта, че сега се смесват политическия елемент със строго експертния. Според нея обаче най-големият резил за политическата класа ще бъде, ако се окаже, че с 4 млн. гласа референдумът няма да е законен, защото са гласували по-малко, отколкото на последните избори, а в същото време следващият парламент бъде избран законно примерно с 3 800 000 гласа.
Как тогава политиците ще обяснят защо вотът е валиден, когато става дума за тях, а се проваля по друга тема, подкрепена с много повече хора, попита социологът.
Този задължителен праг за гласували го взе Тройната коалиция. Част от нея е БСП, която сега е инициатор на референдума и затова цялата вина от провала ще бъде хвърлена върху социалистите и ще се използва като пиар срещу тях, заключи проф. Константинов.
Още от България
Кирил Петков: Руската неонацистка среда намира последователи сред млади хора и в България
В книгата "Русия и крайната десница: поглед към десет европейски държави“, издадена от Международния център за борба с тероризма, са разгледани 20 конкретни случая в 10 европейски държави.
Димът от пожарите в Сърбия достигна София, предупредиха кюстендилци да затварят прозорците
"Вследствие на множество пожари на територията на Сърбия се образувал такъв облак от дим, който въздушните течения пренасят през западната част на нашата страна"
Нивото на Дунав при Галац спадна до 16 см - най-ниската стойност за последните 30 години
Островът в средата на реката близо до Галац се разраства както на дължина, така и на ширина и това принуждава ферибота, свързващ Галац с окръг Тулча, да заобикаля няколкостотин метра, за да избегне засядане