Декодерите не им трябват, понеже целият ромски квартал "Максуда" е на сателитни чинии. Ромите искат 20 лв. за устройство. Ама кой ще купи декодер във Варна като всички имат кабелна телевизия?", пита Веско Трифонов, редовен участник в битака. "Сега нямам декодери, ама утре сигурно ще докарат. 30 лв. е парчето", обещава млад мургав продавач на битака. Съседът му по сергия обаче се навива и за 25 лв. и уговаря час за сделката. "Това, което го дават като помощи, винаги се харчи тук. Но хората с декодерите рядко ги предлагат на улицата - продават си стоката направо до магазина на по-големи пласьори", обяснява схемата търговецът.

Екипът ни влезе в магазина за техника, в който раздават декодерите. От ранни зори тумби мургави клиенти с ваучери се снабдяват с декодери. Документът за 60 лв. не е поименен, но на касата им искат лични карти, за да сверят имената със списъците, подадени от социалните служби. Жена на средна възраст показва два документа, взема две устройства и засяда пред магазина. Близо час се оглежда, преди да завърже разговор на турски с мъж. Пазарят се тихо, но след минута мъжът става с възклицанието "Чок пара!" (много пари - бел. ред.).

Във Варна 3000 души имат право на безплатен декодер за цифрова телевизия. "До момента ваучери са получили малко над 1700 души. Даваме ги на хората срещу заявление и декларация, че са им необходими. Не правим проверки, не са ни разпоредени, а и нямаме достатъчно служители", обясни Адриана Григорова, шеф на дирекцията за социално подпомагане. "Не проверяваме кой носи ваучера за получаване на декодер. За нас е важно номерът на документа да е валиден и да се отнася за нашата търговска верига", заяви пред "Труд" Божидар Колев, шеф на верига магазини за електроуреди. Според него това е нормалната практика, тъй като право на безплатен декодер имат възрастни и трудно подвижни хора, някои от които живеят далеч от хипермаркет за електроника. Освен това и продавачите нямали право да събират лични данни.