Пред Бареков Петров няма защо да се навежда физически заради разликите в ръста им, но реално навеждането  му е в морален план, към политическата нечистоплътност. Навеждайки се към партията на Бареков - Петров, който се изживяваше като патриот направи реверанс към олигархията, задкулисието, цензурата, монополистите, мръсните пари, в които плува новият политически проект. Петров е радостен, че компания ще им прави ВМРО на Каракачанов, защото припознавал родолюбивите им идеи. През годините на прехода обаче ВМРО недвусмислено доказа, че няма значение в чии чершафи се въргалят, стига от това да има власт и пари. Така наречените войводи минаха през ДС, СДС, ОДС, БЗНС, после се прилипиха към партията на олигарха Ковачки – „Лидер”, а сега вървят към колоборация с друг олигарх.

Сега Росен Петров развява знамето на операция „Чисти ръце” и като бившо ченге вече се вживя в ролята на министър на МВР. 

„Дано да се случи. В Сърбия проведоха подобна операция след убийството на премиера. И се казваше операция "Сабя". Радвам се, че Бареков е избрал по-неутрално име. Но наистина в прехода се случиха ужасни неща, за които ние забравихме покрай ежедневието. Забравихме за масовата приватизация, за ТКЗС-тата как бяха разтурени, за 9000 завода, които бяха приватизирани като РМД-та и в момента пустеят. За това си има виновници. Трябва да излезе всичко на чисто. Аз не се вземам толкова на сериозно с постовете. Но ако съм аз, мога да използвам народния израз: "Дупе да им е яко". Ще бъда, както казва Слави Трифонов, No Mercy - без милост. Имаше такъв албум навремето”, продължава артистичните си изяви Петров пред друга столична медия.

Росен Петров не се чувства неуютно, преминавайки в лагера на политиците и  не смята, че журналистите стават прекалено много в партията на Бареков. 

„Че ако журналистите не разбират, кой да разбира? Кой може да комуникира най-ясно с обществото, кой отправя посланията? Защо се подценяват така колегите, не знам. Бенито Мусолини е бил главен редактор на вестник "Аванти", Ленин - на вестник "Правда"...”, дава пример Петров. Всъщност образите на Дучето и Ленин добре му прилягат. Той обаче стига  и по-далече, чистейки името си с образите на Стамболов и Ботев, които също били журналисти, но забравяйки, че преди всичко са били революционери и никога не са слугували на чорбаджии, тоест на олигарси.