Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на много усилия и много жертви. С тези думи президентът Румен Радев се обърна към българите на днешния национален празник 3-ти март.

През годините и най-вече в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе изопачаван според политическата конюнктура на момента. Но вестниците и хрониките от онази епоха са съхранили възторга от тази освободителна война. За нашата свобода освен руските войни падат и много войни от други народности в руската армия, чийто подвиг днес почитаме. Достойният български народ винаги ще пази спомена за онези, които дадоха живота си за нашата свобода, каза още държавният глава.

По думите на Радев мнозина внушаваха, че глобализацията ще размие границите. Днес политиката взема реванш над тази заблуда. Затова дати като днешната е повод за единение. 

Никоя свобода и справедливост не се дават даром, а всяко поколение трябва само да отстои.

Вечна памет за героите!

Да живее България!", с тези думи завърши словото си Румен Радев.

Вижте цялото слово на президента:

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаема г-жо кмет на Столична община,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми господин Началник на отбраната,
Уважаеми представители на политическите партии и на религиозните общности,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи сънародници,

Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго усилие и много жертви. Паисий ни припомни кои сме и откъде идваме. Борците за църковна независимост възродиха   християнската ни вяра. Възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони. Бенковски и априлци отвориха  фаталната рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към нова България, увенчан с неувяхваща слава от героизма на българските опълченци.

Свободата идва на щиковете на армията на царя-Освободител Александър Втори. През годините и най-вече в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе изопачаван според политическата конюнктура на момента. Но вестниците и хрониките от онази епоха са съхранили спомена за тази народна война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при обявяването на манифеста. Споменът за петимата синове на императора, воювали в действащата армия, и този за безименните руски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата свобода падат и много румънци, финландци, украинци и доблестни войни от всички народности в руската императорска армия, чиито подвиг днес почитаме.

Руският историк Николай Епанчин, офицер в освободителната армия, след години ще напише: „Великият християнски народ не може да е себелюбец, той е длъжен да е човеколюбец, иначе не е нито християнски, нито велик“.

Достойният български народ завинаги ще пази паметта за онези, които отдадоха живота си за нашата свобода. Защото тъй повеляват християнското човеколюбие и собственото наше достойнство.

Мнозина внушаваха, че глобализацията ще изтрие границите, че глобализираният човек ще надрасне условностите на миналото: историята, паметта, езика и националната си култура. Днес политиката взема реванш над тази заблуда. Затова и дни като днешния са повод за почит, но и повод за единение около историческата истина, около идеала на Възрожденците, в който българите не се делят по вяра и произход, нито по сан и богатство, а заедно се борят за високи цели. За свобода и справедливост, които никога не се дават даром, а всяко поколение трябва само да отстои.

Вечна памет за героите!

Да живее България!