Александър Йорданов*

Русия трябва да се извини на България за окупацията на страната ни през 1944 г. и за налагането на своя тоталитарен режим у нас чрез марионетната партия БКП. Тази окупация причини огромни беди на държавата ни. Откъсна ни от нормалния свят, постави ни в „лагер” – „социалистически лагер”. Руските маши у нас – комунистите, ликвидираха и репресираха елита на нацията. Изкараха държавата ни фашистка, дори по-фашистка от Италия и Германия взети заедно. Отнеха частната собственост на българите, ликвидираха свободата и независимостта ни. Принудиха българите да работят за тоя гдето духа – комунизма.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕД БЪЛГАРИЯ ИМА ТРИ ПЪТЯ.

ПЪРВИЯТ ПЪТ го предлага Германия. Тя е победена в Първата световна война и търси реванш. Разбира го като „разширяване на жизненото пространство”. Военната ѝ мощ е голяма и само за няколко месеца превзема половин Европа – от Полша до Нидерландия, Белгия и Франция. Българските политици не са авантюристи и не смятат, че България сама може да се противопостави на Германия. Още повече, че Германия предлага покрай своето „ново жизнено пространство” и България да си върне „жизнено пространство” – Добруджа, Македония и Южна Тракия. И защо да не си ги върне? Нима там не живеят българи? Нима от първо отделение всички деца не учат за националния идеал?

ВТОРИЯТ ПЪТ го предлага СССР. Офертата е: България остава в сферата на съветските „жизнени интереси” с обещание да запази своята политическа и икономическа система. Но подобна оферта СССР е вече предложил на балтийските държави, те са я приели и резултатът е видим: изчезва им независимостта яко дим и в следващите 50 години те са част от държавата СССР. 
Ако изключим малка група комунистически ненормалници по това време, които са готови да харижат държавата ни на СССР, то е напълно разбираемо, защо българските политици тогава отхвърлят съветската оферта. Защото знаят, че съветските обещания не чинят пукнат грош. Но откъде знаят? Знаят, защото са или наследници на славни български родове, борци за национално просвещение и освобождение, или са чели написаното за Русия от големите наши будители Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Съмнителна им се вижда и точка 12 от съветската оферта, а именно, че СССР не възразява България да се присъедини към Тристранния пакт, към който и СССР възнамерявал да се присъедини. Това нашите тогавашни политици и държавници тълкуват правилно като лицемерие. Те няма откъде да знаят, че към подписаният през август 1939 г. договор между СССР и Германия за „ненападение” (Договор „Рибентроп – Молотов) има и таен, секретен, протокол. Но с интуицията си на добри политици надушват, че има нещо гнило. Днес този протокол е известен и от него става ясно, че СССР и Германия са решили като съюзници да си поделят Европа – Западната за Германия, а Източната – за СССР. Но понеже и двете държави са разбойнически, а и ръководителите им са абсолютни кретени, в един момент и то точно когато общият им бизнес процъфтя, единият разбойник – Хитлер, напада своя другар разбойник Сталин. Но преди това двамата вече са подпалили световната война. 

На германците лесните победи на Западния фронт им се услаждат и когато разузнаването им донася, че СССР струпва войски на своята Западна граница, те намират това за нарушение на договора и решават, че руснаците се канят да ги нападнат, т.е. че не играят честно. И както е вече добре известно, наистина Сталин е планирал да удари в „гръб” Хитлер. По-прагматичните германци го изпреварват. Но докато историците спорят дали е така или не, за нас е важно, че България е трябвало да премине между Сцила и Харибда, т.е. да избегне и двете опасности – фашистката и комунистическата. А в страната по това време има привърженици, както на Германия, така и на СССР. Но има и държавници, които първо мислят за България. И за нея работят. 

ТРЕТИЯТ ПЪТ е формата на „неутралитет”, който обаче някой би трябвало да ни „гарантира”. Но кой? Франция е окупирана, Великобритания си мисли, какво ли я чака, а САЩ са през морета и океани. Ако българските банки бяха претъпкани с пари и злато на бизнесмени и политици от цял свят, както това е в Швейцария, то със сигурност е могло да мислим за „неутралитет”. Но поради каква причина СССР, Германия, Великобритания и САЩ ще ни пазят неутралитета? Парите им ли държим или що? Ценят ни, че сме създали и подарили азбуката на руснаците или че още през 9 век сме демонстрирали на германците как се прави силна държава? Позицията – нито с тия, нито с ония, в онези години е означавала само едно: окупация или от тия, или от ония, или от двете тоталитарни държави заедно. Означавала е кървава война на българска територия. И България покрита с черни забрадки. Изправени пред тези три алтернативи българският цар Борис III и българските политици правят наистина съдбоносен избор. Решават, че най-важно е:
ДА СПАСЯТ ЖИВОТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

А това са българи, турци, арменци, евреи, роми, дори и руснаци – от т.нар. „белогвардейски семейства”. И нещо повече. Над половин милион българи, родом от Вардарска Македония, включително политици, офицери, учени, писатели, журналисти, непрестанно дават зор на правителството да присъединим родните им краища към Отечеството. Като възприемат тази линия на поведение – спасяването на живота на българските граждани и на целостта на България, Цар Борис III неколкократно отказва офертата на Германия. Отказва и офертата на СССР. 

Същевременно войната около нас бушува с пълна сила. Жертвите са огромни. Единствено в България цари мир и спокойствие. И без един изстрел си връщаме Добруджа. Народът приветства, а добруджанци са щастливи. Но положението става напечено. Половин милионна германска армия е вече на Дунава. Чака заповед да смаже България. Унгария, Словакия, Румъния и Югославия вече са преминали на страната на Германия. Само Гърция и Турция се ослушват. Но нима ще ставаме другари с турците и хитрите гърци срещу германците? На пътя на Вермахта е България. Затова Царят и българските политици вземат мъдро решение – да запазят живота на българите като се присъединят към Тристранният пакт, но същевременно не скъсват и дипломатическите си отношения със СССР.
И така,докато в държавата му се води жестока война, съветският посланик си живее живота в мирна София – пие си любимото перущенско винце в „Дълбок зимник”, разхожда се привечер по „руската улица” „Цар Освободител”, за да оплакне очи разминавайки се с прекрасните столични дами, вижда, че паметникът на руския цар си е на мястото пред Народното събрание и само минава на другия тротоар стигайки до Руската църква, защото е комунист. Върши си спокойно работата – приема български политици, дори генерали, дава приеми, води разговори, докладва в Москва.

След войната руснаците казаха, че в България е имало „фашизъм” и българските комунисти като папагали започнаха да повтарят тази лъжа. Истината е, че е имало политици, които са мислили само за едно – как да спасят България. Спасявайки България те спасяват и Русия. Защото не изпращат триста хилядната българска армия на Източния фронт следвайки указанията на Цар Борис III: „ДОКАТО СЪМ ЖИВ БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ВОЮВА!". ВЯРВАМ, ЧЕ

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН, В КОЙТО РУСНАЦИТЕ ЩЕ НИ БЛАГОДАРЯТ

ЧЕ СМЕ ЗАПАЗИЛИ ДОБРИТЕ СИ ОТНОШЕНИЯ С ТЯХ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Че не сме изпратили нашата армия срещу тях и така със сигурност сме спасили хиляди съветски войници. А това са много семейства след войната.
И не само трябва да ни благодарят, НО И ДА СЕ ИЗВИНЯТ, че вероломно прекратиха дипломатическите отношения с нас, обявиха ни война, нападнаха ни и ни окупираха в началото на септември 1944 г. Да се извинят за наложения на България тоталитарен режим по техен модел. Да се извинят затова, че насочват и окуражават българските комунисти да извършват масови убийства и репресии срещу българския народ, за което у нас със закон комунистическата партия е обявена за „престъпна организация”, а в Русия капеесесовската партия ( КПСС) бе забранена.

Но е факт. Руснаците и до днес не се извиняват на България за причинените злини. А и българските политици – повечето родени и отрасли в комунистическа среда, нямат достойнството и патриотизма да изискат такова извинение от Кремъл.
ГЕРМАНИЯ И БЪЛГАРИЯ ДНЕС ОТНОВО СА ЗАЕДНО В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА.
Заедно сме и със САЩ, Великобритания, Франция и Италия в НАТО. Това е нашата победа. СССР се разпадна, а Русия е извън Европейския съюз. Но във връзка с некомпетентното изказване на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отпреди няколко дни е необходимо да поясня, че това изказване е типична кремълска провокация – оръжие на хибридната война, която Кремъл води срещу Европа и САЩ. Това е като „разузнаване без бой”. Тестване на реакциите на българите. Е, тестваха ни, няма що. Българите масово псуват началниците на Захарова, а на самата нея пожелават все хубави неща. Защото не е вече в първа младост.
ИСТИНАТА Е, ЧЕ НЯМА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДА НЕ ДОПУСКА ГРЕШКИ.

Особено в такива драматични, сложни, преломни години какъвто е периодът преди и по време на Втората световна война. Като преследва своята цел – да запази живота на българите, властта тогава върви по ръба на възможното. Тя отказва да воюва, но

не може да избегне грешката да обяви война на САЩ и Великобритания

 смятайки че това е „символична война”. Но англичани и американци не разбират от „символични войни”. И плащаме горчива цена. Най-вероятно по съветско настояване противниците ни бомбардират столицата ни. Загиват няколко хиляди невинни български граждани. така пътят за нахлуване на съветската армия в страната ни е открит. Така е на война. Преди танковете и пехотата напада авиацията. Но това е и поука – никога да не обявяваме война на САЩ и Великобритания. И никога да не вярваме на руснаците. Защото с тях не воюваме – нито реално, нито символично, но точно те ни окупират.

В този период няма политици, които да не правят грешки. Нима Чърчил не прави грешки? Нима Хитлер не греши? Нима Сталин не е целият една грешка на живота? Нима Труман не решава да приключи войната с грешка – атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки? А какво да кажем за престъпното „съюзническо” решение след войната Източна Европа да остане в „сферата на гаранции” на СССР? Нима това не костваше стотици хиляди жертви дадени от източноевропейските народи? Нали заради това решение свободата за нас дойде с 45 години закъснение? Германците отдавна бяха преодолели нацисткото си минало, а ние и до днес не можем да се оправим с комунистическото си наследство. Че и търпим бившата тоталитарна комунистическа партия да ни демонстрира открито нахалството си. Нима днешна Германия би допуснала партия наследник на нацистката партия да има такова поведение?
ИСТИНАТА Е, ЧЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СПАСИХМЕ СВОИТЕ СЪНАРОДНИЦИ ЕВРЕИ ПО ВРЕМЕ НА НАЙ-ЖЕСТОКАТА ВОЙНА В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ.

Истината е, че Цар Борис ІІІ избира тогава национално отговорното и морално решение пред политическата авантюра и демагогия. Неговото миролюбие спасява българския народ и българските евреи. Истината е, че в тези страшни военни години България има щастието да се управлява от изключително умни политици, безспорни ерудити. Достатъчно е да спомена само четири имена: премиерът проф д-р Богдан Филов – виден учен – археолог и византолог, спасил над 400 български старини в Македония, председател на БАН, доктор хонорис кауза на университетите в Берлин, Будапеща, Атина и Падуа; Министърът на образованието проф. д-р Борис Йоцов – декан на Историко-филологическия факултет на СУ и директор на Народния театър; Министърът на външните работи, оригинален писател и дипломат, Димитър Шишманов, син на проф. Иван Шишманов без чиито трудове нямаше да знаем що за българи сме; Министърът на вътрешните работи и здравеопазването проф. Александър Станишев – най-големият български хирург, заемал този пост само три месеца. Всички те са убити от комунистите в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. А в съдилищата на антинародния „Народен съд” издават смъртни присъди български евреи. Евреи, но комунисти. Спасените осъждат и избиват своите спасители.
ИСТИНАТА Е, ЧЕ ПРИЕТИЯТ ТОГАВА "ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА" ОГРАНИЧАВА ПРАВА, УНИЖАВА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ. ТОЙ Е НЕДЕМОКРАТИЧЕН.

С неговото прилагане българските евреи са унижени, но животът на всички тях без оглед на политическа принадлежност е спасен. Те са репресирани, но не са депортирани в „лагерите на смъртта“. Законът ограничава техни права, но им гарантира основното човешко право – ПРАВОТО НА ЖИВОТ. А това е единствено възможният в онези страшни години „компромис”. Точно това право – правото на живот, след 9 септември 1944 г. комунистите отнеха на десетки хиляди българи. Те избиха онези нашенци, които бяха спасители на българските евреи. Те убиха и принц Кирил Български – син на обявилия българската независимост цар Фердинад I Български и брат на спасителя на българските евреи Н.В. Цар Борис III.

Истината е, че спасяването на българските евреи е могло да стане възможно само чрез властта, благодарение на държавния глава – Н.В. Цар Борис III, благодарение и на

мразената от комунистите Българската православна църква

 на правителството и на парламента. Спасяването, което представяме като „народно дело“, не е осъществено от кварталната кръчма или от партийния клуб в Ючбунар. Не е дело и на съветската армия. Първо, защото тази армия окупира, а не освобождава и второ, защото след като окупира България започват масовите репресии срещу българите и избиването на целия държавно-политически елит на българската държава – над 2 700 души. А няколко десетки хиляди са избитите от комунистите без съд и присъда. За да дойдат те на власт – най-простите и загубените, но...„приятели на Москва”!

Слава Богу, че преди идването на съветската армия България е спасила своите граждани от еврейски произход. Защото иначе и на тях комунистите щяха да им видят сметката. Друг е въпросът, че наистина евреи-комунисти в антинародния „народен съд” издават смъртни присъди срещу достойни българи. Издадените тогава присъди отдавна са отменени, но човешки живот обратно не се връща. Известно е също така, че единствените жертви сред еврейското население у нас във военните години са тези, които отпътуват с кораба „Струма” от Констанца към Палестина. Съветска подводница го торпилира и загиват над 700 души – мъже, жени, деца. Така съветската армия е спасявала евреите.
ИСТИНАТА Е САМО ЕДНА: РУСИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВИНИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА НАЛОЖЕНАТА СЪВЕТСКА ОКУПАЦИЯ И ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА АГРЕСИВНА РУСКА ПОЛИТИКА СПРЯМО НАШАТА СТРАНА.

*Текстът е взет от профила във Фейссбук на автора. Заглавието е на редакцията.