С участието на новоназначения извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България agree (тоест, още невръчил акредитивните си писма) Н. Прев. Виталий Москаленко се състоя честване, посветено на 100-годишнината от победите на българското оръжие и от спасяването на българските бойни знамена, 100-годишнината от сключването на Брест-Литовския мирен договор и 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Царство България и Украинската народна република.

На 17 март 1917 г. в Украйна е създадена Централна рада, в която доминират социалдемократите с водач Симон Петлюра. Скоро независима Украйна е обявена от болшевишка Русия за враг и по познатия хибриден модел на украинска територия е стъкмена „съветска” Украйна със столица Харков. Централната рада търси съюз с други европейски държави и с договора от Брест-Литовск (9 февруари 1918 г.) сключва съюз с Германия, след което германските войски отблъскват болшевиките.

След мъчителни междуособици и кръвопролитна вътрешнополитическа борба Галиция и значителна част от от Волиния преминават към Полша, а на останалата територия е наложена УССР (Украинска съветска социалистическа република).

Посланик доцент д-р Александър Йорданов анализира краткотрайните българо-украински дипломатически отношения, очерта приноса на първия посланик на България в Украйна проф. Иван Шишманов, посочи редица примери за ползотворно сътрудничество, за взаимно уважение и симпатии на държавно, дипломатическо и научно равнище между България и Украинската народна република.

В словото си посланик Виталиайй Москаленко на чист български език изрази задоволство от развитието на украинско-българските отношения, благодари за безкористната подкрепа на българската държава за справедливата украинска кауза и за лечението на 75 украински военнослужещи у нас .
Историкът Янко Гочев направи подробен преглед на бойните действия и на бляскавите победи на българското оръжие в хода на Първата световна война.
Доцент д-р Стефан Дечев разгледа историческото значение на Брест-Литовския мирен договор като стартов сигнал за възкресението на шест държави, строшли оковите на Руската империя.

Участниците в събитието почетоха знамената на 25-и пехотен Драгомански полк, 15-и пехотен Ломски полк и 35-и пехотен Врачански полк, предоставени от Националния военноисторически музей. Трите светини попадат в заложничество след Солунското примирие през есента на 1918 г., но са укривани и спасени с цената на безрброй лишения от храбри български офицери, подофицери и войници.