Софийски градски съд (СГС) ще сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет с искането незабавно да извърши проверка на твърденията на г-н Борислав Сарафов, че институцията дава информация на журналисти и причината за това са две - "или лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения". Ако се окаже, че те нямат нищо общо с фактите, да се установи дали това не е поредният опит да се използва конкретна ситуация, за да се злепостави председателя на съда Калоян Топалов и неговия екип, пише в съобщение на най-големия окръжен съд в България. 

“Ако зам.-главният прокурор разполага с факти за твърдяната от него „лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения“ защо не ги изложи? В противен случай, подобни голословни изявления, сриват общественото доверие и то не само към Софийски градски съд, а и към цялата съдебна система, което не е от полза за никой”, пишат от съда.

Сарафов написа позицията си, след като "Капитал" разкриха, че полицайка го е дала на съд заради заплахи и обиди.

Ето  цялата позиция на магистратите:

В становището си заместник главният прокурор на Република България по недопустим начин уронва престижа на най-големия окръжен съд в България и то точно в момент, в който ръководството на СГС полага огромни усилия този съд да заработи по ясни и прозрачни правила. Ако зам.-главният прокурор разполага с факти за твърдяната от него „лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения“ защо не ги изложи? В противен случай, подобни голословни изявления, сриват общественото доверие и то не само към Софийски градски съд, а и към цялата съдебна система, което не е от полза за никой.

Само преди месец и половина ВСС изказа "положително" мнение за свършеното от председателя на съда Калоян Топалов и екипа му и „изрази категоричното си несъгласие с медийните атаки към ръководството на СГС“. До момента тези безпрецедентни атаки, граничещи с война, идваха чрез анонимни статии в конкретни медии. Поради тази причина и ръководството на СГС не считаше за нужно да им отговаря. Днес обаче тази атака, неподкрепена с никакви факти, се разпространява от пресцентъра на Прокуратурата на Република България. Недопустимо е заместник-главният прокурор да твърди, че има „грубо нарушение на служебните задължения на някой от съда“ и, че „журналистите от „Капитал“ получават материали от съда“, без да има доказателства за това. Защо не допуска и възможността другата страна в процеса или адвокатската кантора, за която самият г-н Сарафов споменава, да е потърсила публичност и медийна подкрепа, особено предвид характера на делото? Хвърлянето на неподкрепени с никакви факти обвинения към СГС и към хората, които работят в него, очевидно е целенасочена атака и грубо нарушение не само на етичните норми, но е и недопустимо уронване на престижа на съдебната власт. Трябва да стане ясно и дали това не е опит изкуствено да се създаде мотив за искане на отвод на конкретния съдия. Като юрист г-н Сарафов би трябвало да знае, че не може да поиска „отвод на съдиите от конкретния съд“, а на всеки съдия поотделно. Тогава възниква въпросът дали се чака системата за случаен избор да посочи конкретен съдия или делото да се протака с години, докато всичките над 140 съдии в СГС се произнесат по евентуалния отвод.

Именно заради това ръководството на СГС ще сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет с искането незабавно да извърши проверка на твърденията на г-н Сарафов и ако се окаже, че те нямат нищо общо с фактите, да се установи дали това не е поредният опит да се използва конкретна ситуация, за да се злепостави председателя на съда Калоян Топалов и неговия екип. Още повече, че г-н Сарафов е страна във въпросния граждански процес и не би следвало да използва ресурсите на прокуратурата, за да представи „своята гледна точка“.