Поредният опит за намаляване на броя на здравно неосигурените българи през административен натиск не даде резултат.
Едва около 20 000 души са предпочели да възстановят здравните си права заради влизането в сила на по-тежък финансов режим за връщане в системата.
Извън нея остават стотици хиляди българи, включително безработни, за които възстановяването на здравния статус вече е по-скъпо. Това показват данните на НАП за непосредствения ефект от въвеждането на новите правила за възстановяване на здравни права, пише "Сега".
От 28 декември връщането в системата стана по-скъпо. За да получат повторно статут на здравноосигурени, хората с прекъснати права следва да заплатят всички дължими и неплатени вноски за последните 5 години.
Преди 28 декември срокът, за който се плащаха вноски, бе по-кратък - за последните 3 години.
Срокът бе увеличен с аргумента, че давността при публичните вземания е именно 5 години и лицето така или иначе ще продължи да дължи остатъка от неплатените вноски.
В първоначалния вариант идеята на здравния министър Петър Москов бе още по-драстична - за плащане на вноски 15 години назад спрямо началото на здравното осигуряване. Това предложение отпадна, отново заради давността.
От предпочелите да се издължат при облекчен режим около 20 000 лица НАП е успяла да събере едва около 10 млн. лв. допълнително вноски.
В същото време от години броят на неосигурените у нас е около 2 млн. души, като близо 1.2 млн. от тях не би трябвало да се отчитат, защото са заминали за чужбина.
Според анализ на НАП, разпространен преди време, близо 460 000 души от останалите здравно неосигурените са трайно безработни, които няма как да плащат здравните си осигуровки.
Групата на хора с доходи, които могат да си позволят да плащат осигуровки, но не го правят, през 2013 г. се оценяваше на около 255 хил. души.
Редовна статистика за здравно неосигурените у нас не се предоставя, като ежемесечни данни има само за размера на събраните осигуровки.
Още от България
Форум за демократично действие: България да подкрепи санкциите срещу руския патриарх - той е един от вдъхновителите на агресията срещу Украйна
Вярно ли е, че решението да се поиска изваждането на Кирил-Гундяев от санкционния списък е взето не след консултации със специалните служби, а след допитване до българския патриарх Даниил , питат участниците във форума
Омбудсманът Делчева: Постоянно съм кандидат за служебен премиер, сега искат да бутна и главния прокурор
„Това е поредният списък, в който политиците се опитват да вкарат институцията на омбудсмана, което за мен означава, че това е поредният опит тя „да се изцапа.“
България не трябва да поема щафетата от Орбан като руски троянски кон в ЕС
Кирил-Гундяев не е просто религиозна фигура - той е политически инструмент на Кремъл - човек, свързван с КГБ с агентурно име „Михайлов“ Рупор на Путин, който публично оправдава агресията срещу Украйн