Само България в ЕС ще пострада при евентуална нова криза с газа, сочи проучване

След газовата криза през 2009-а година днес Европа е по-подготвена да се справи подобно прекъсване на доставките, сочи проучване, публикувано от специализираното онлайн издание "Евроактив", цитирано от Дневник.

В Европейския съюз единствено България не би могла да намери алтернативни доставки по време на евентуално спиране на руския газ, който минава през Украйна.

Анализът е дело на Института по енергийна икономика към Кьолнския университет. Според проучването от 120 страници сигурността на доставките в Европа се е подобрила от 2009-а година насам. Тогава газовата криза възникна заради спор за цената между Киев и Москва. Освен това цялостната устойчивост на европейската енергийна мрежа е на по-добро ниво.

За това са допринесли няколко фактора. Първо, търсенето в Европа се оказа по-ниско от прогнозираното през последните пет години. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 - 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.

Второ, достъпът до алтернативни източници е по-добър. Това включва както руски внос (например "Северен поток"), така и други доставки като втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това е компенсирало спада в добива на газ в Европа, което щеше да представлява заплаха за сигурността на доставките.

Трето, газопреносният капацитет се е увеличил за периода 2009 – 2014-а година, включително трансграничните връзки.

Четвърто, от 2009-а година Европа прилага по-последователни и амбициозни регулации, засягащи сигурността на доставките.

Зависимостта от украинския транзит е ограничена. Единствено България от всички 28 страни - членки не е заместила липсващите доставки при евентуално прекъсване, отбелязват авторите на доклада.

"Евроактив" припомня, че българският премиер Бойко Борисов предупреди председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че е възможна "енергийна катастрофа" след спирането на проекта "Южен поток".

Различни сценарии, разработени в проучването, показват, че Украйна, България, Турция и Македония ще пострадат най-тежко при нова газова криза.

Въпреки че до голяма степен зависи от руски газ, ЕС е по-независим от доставките през Украйна от всякога. През 2013-а година "Газпром" е осигурявал 29% от цялото потребление на газ в Европа, а 14% са идвали през Украйна.

Между 2005-а и 2014-а година транзитът през Украйна е намалял от 121 на 57 милиарда кубически метра годишно. Делът на руски газ, доставян през Украйна, е намалял от 80% през 2005-а на 50% през 2013-а и 30% през 2014-а година.

Държавите с висока зависимост от украинския транзит са малки газови пазари с годишно потребление под 10 милиарда куб. метра годишно.

Това са България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия. Словения и Гърция не са чак толкова зависими, но пък биха имали трудности да намерят алтернативни доставки при кризисна ситуация, отбелязват авторите на доклада.