Засега обаче от държавното обвинение продължават да пазят мълчание по въпроса на кого ще бъде повдигнато обвинението и какво точно престъпление ще се опитат да докажат пред съда, след като така и не бяха открити категорични доказателства, че въпросните изборни книжа са били предназначени за реализиране на схема за манипулация на изборите.

"И бизнес логиката не го допуска. С каква цел ще изготвиш 460 000 допълнителни бюлетини и ще ги държиш в склад в навечерието на изборите? Това са разходи за печат, специална хартия, работна сила. Никой не прави това ей така, без причина", коментира лаконично Сарафов, припомняйки, че назначените експертизи са доказали, че става въпрос за годни бюлетини.

Според вещите лица, ангажирани по разследването, общо 351 075 от откритите изборни книжа са абсолютно изрядни, 59 292 са с лош печат, 62 420 са скъсани, смачкани или срязани накриво. Именно последните представляват и т.нар. макулатура.

Според разследващите пък сред намерените бюлетини е имало такива за всички избирателни райони, сред тях - за Кърджали, за Силистра и Варна. Близо 40 000 са били за чужбина. По делото с бюлетините са разпитани 28 свидетели, направени са 29 огледа на веществени доказателства, 3 изземвания, четири компютърно технически експертизи, две от които са готови.

Първоначалната версия на собственика на печатницата "Мултипринт" Йордан Бончев беше, че откритите бюлетини, всъщност, били точно производствен брак. Както обяви и главният прокурор Сотир Цацаров в средата на април след телефонен разговор с необявено засега лице, Бончев променил позицията си, че това е надпечат.

"Началната теза на собственика на печатницата и на някои политици за "надпечат", технологичен брак и т.н. е окончателно оборена, посочи Сарафов и добави, че 

лично за него силно смущаваща е пълната липса на контрол от страна на администрацията на Министерския съвет. Така зам.-главният прокурор намеква каква наказателна отговорност би могла да се търси по казуса “Костинброд”.