На Борис Димовски пък бил "Мършавия". "Вие знаете, че следените от ДС хора са с лоши имена. Псевдонимите им са нарицателни – аз съм „Прилеп”, Атанас Славов – „Предател” и т. н. Защо аз съм „Прилеп” не мога да си обясня. Имахме едно мазе, в което често се събирахме. Това е единственото, с което мога на направя връзка. А псевдонимите на агентите – все човешки имена – „Петров”, „Иван”, „Кардам”," разказва Стоянов.

Синът на сатирика си спомня как баща му бил 8 години в немилост след излизането на култовите "Люти чушки". Не можел да работи никъде, нямал никакви доходи. Когато накрая Тодор Живков ги извикал, за да им каже, че наказанието им е свършило и ги попитал какво да направи за тях, Борис Димовски поискал апартамент. Молбата на Радой навярно се сторила странна на Тато, но той я изпълнил. Ралин казал, че има приятел на име Кольо Николов от Пловдив. Той избягал в Америка, но го мъчела носталгията и искал да се прибере в родината. Радой помолил Живков да му позволи да се прибере и да не го съдят. Така и станало.

След 1989 г. точно осем пъти отказвал предложенията да стане депутат. А когато му дали като награда нов автомобил, веднага го дарил за линейка в Банкя. Тогава хората го помислили за милионер и пред дома му се извила опашка да му искат пари за какво ли не. А пред цялото време той живеел с 60 лева пенсия.