Само за 2016 г. загубата за бюджета от сивата икономика е в рамките на около 2.2 млрд. лв., отчете в анализ за последните 10 г. Българската стопанска камара (БСК). Нещо повече, в рамките на периода 2007-2016 г. обемът на сивата икономика в България е нараснал, като пикът е бил в годините 2010-2011.

В резултат са били укрити общо над 22.6 млрд. лв. "И това е върхът на айсберга. Тук не става въпрос за контрабанда - тези приходи просто се крият", заяви изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Той отчете, че проблемите се коренят в събираемостта на ДДС, на акцизите и др. Данев не се ангажира какъв е делът на сивата икономика като процент от БВП, тъй като това трудно може да се обобщи, защото тези пари не се отчитат. Но според ЕК става въпрос за 32.7% от БВП за 2007 г. и 30.2% за 2016 г. Сходни проценти отчитат и от Световната банка, а според Асоциацията на индустриалния капитал може да се говори за намаление до 28.12% за миналата година, посочва в. "Сега". Данев коментира и поредния данъчен феномен - приходите от акцизи запазват нивата си, въпреки че за десетгодишния период налогът е увеличен с 12% за горивата и 20 пъти за цигарите.

"Увеличение на акциза има и за газа, спиртните напитки, а приходната част не мърда. Намалението на приходите от данък печалба и ДДС например е точен индикатор за ръст на сивата икономика", обясни той. Какво означават тези данни? "Може да се предположи, че или бизнесът не плаща, или администрацията не събира приходите. Би трябвало данъчните приходи да нарастват значително поради промяната на акцизите или осигурителните вноски", обясни Данев. А когато не се събира акцизът, няма и ДДС. Затова от БСК намират за особено тревожно намаляването на дела на ДДС и данък печалба в приходната част на бюджета - от 34.1% на 32.9% за ДДС и от 9.5% на 8% за данък печалба от общите данъчни приходи за 2007 и съответно за 2016 г. Това е ясна индикация за ръст на сивия сектор - независимо от общо подобрената приходна част на бюджета, смятат експертите. "Данък печалба се крие, като се завишава стойността на активите, с повече амортизационни отчисления, както и трансферирането на цени - когато една фирма търгува само с един търговец и разликата в цените отива във външна фирма, т.е. печалбата се изнася навън - примерно с услуги на много високи цени. Ще забележите, че най-големите 50 компании у нас почти нямат печалби", обясни схемите шефът на БСК. Работната заплата също расте. При 46% ръст на БВП имаме 121% повишение на работната заплата. "Базовите икономически параметри също би трябвало да повишат приходите в бюджета. Като не можем обаче да си събираме приходите, отиваме да вдигаме някои данъчни ставки", каза Данев. Анализът на БСК е направен на база данните на Националния статистически институт и Евростат.