59-годишният македонски журналист Миленко Неделковски от Скопие разпространи във Facebook страницата си, фотографии от „Пълното премахване на паметна плоча за загиналите български офицери и войници на Каймак-Чалан. В действителност споменататa плоча е била премахната още в навечерието на посещението на сръбската делегация на 16 септември 2016 г. Тъй като българският знак е бил поставен на нивотo на земята и е бил циментиран с артилерийска гилза, той няма как да бъде премахнат с чук, както се вижда на снимките и да бъде разбит с него седмица след своето премахване. За да се премахне българският знак е било необходимо да се използват машини и пневматични компресори и агрегати с каквито разполага само и единствено македонската бригада, наета, за да ремонтира сръбския параклис „Св. Петър”. Всичко това означава, че по време на посещението на българската делегация венците и цветята са били положени на граничен камък №120, който се вижда от всички снимки и който е в неутрална територия.

По същия начин стоят нещата и с паметния знак в чест на българските герой, който сам по себе си се е намирал в неутралната територия в дясно от граничния камък и въпреки това е бил премахнат.

„Заслугата” на скопския гражданин Миленко Неделковски и на групата, която той е водил на Каймак-Чалан на 22 септември 2016 г. е само и единствено да разхвърля и унищожи българските венци и да събори купчината камъни издигната, за да се запалят свещи на мястото на вече отстранения паметен знак. При вчерашното си качване на върха Миленко Неделковски и водената от него група, снимайки се на върха имитират снимка, която си направиха военнослужещите от 68-ма бригада "Специални сили", през месец май т.г., когато поставиха паметната плоча на Каймак-Чалан. Групата на Неделковски най-вероятно са били командировани, интересно от кого?!

Случилото се на Каймак-Чалан показва, че 100 години след края на Първата световна война (1914-1918) всеки опит за почитане паметта на загиналите герои продължава да се посреща с антибългарска истерия и да се превръща в аргумент от предизборната кампания в разкъсваната от проблеми Бивша Югославска Република Македония. Това поставя с още по-голяма сила въпроса за ангажирането на българската държава в издирването и опазването на българските военни паметници и гробове от всички минали войни, съгласно Международните споразумения и аргументи.