Илиян Василев

 Отсъствието на Надежда Михайлова от Турция, от професионална гледна точка е спорно, а от политическо е недопустимо.

Отзоваването на посланик за консултации в контекста на изразено недоволство от политиката на приемащата страна си има точен формат - как се реализира като намерение и как се изпълнява като практика. В случая с Михайлова привикването и в България "защото имала друга работа" е неиздържано като дипломатически ход. Сигурен съм, че това безумие, не е инициатива, нито е дeло на МВнР, а е наредено за да удовлетвори натиск от патреотарите. И Външно съзнава, че е прекалено демонстративно да привикаш посланика си "за консултации", а за това трябва да имаш стратегия със серия от допълнителни ходове. Иначе първата стъпка - привикването - увисна "във въздуха". Трябва да се калкулират и рискове от възможна форсирана игра от Турция. Но тук в София, грижливо избягваха интерпретации за политическо значение на отзоваването на посланика и смутулявиха някакви обяснение, едва ли не, че има домашна работа. И за по сигурно

скриха Михайлова

В условията на неясна и необяснена игра със собствения си "посланик", да го принудиш да стои в България, за да угоди на ПатрЕотите, при положение, че в Турция се провеждат "трудни" избори с всякакви възможни хипотези по време на гласуването, включително такива, които изискват неговота пряка намеса пред тамошните власти, е абсурдно. Знае се от дипломатическата практика, че едно е посланик да постави въпрос, друго е временно управлаващия - достъпът е на различно ниво, вниманието от страна на домакините също. Нито служебното правителство, нито дори президентът Радев имат пряк контакт на високо равнище в Анкара.

Спорно, твърде спорно решение.