Христо Марков

            Заглавието на страхотния роман на Елизабет Костова ми дава повод да нахвърля няколко думи, защото кармата на нас, българите е такава – просто сме си обречени на комунизъм. Само през последната седмица животът ни подхвърли три грандиозни повода, които сякаш сами искаха дебат за миналото, настоящето и това, което ни предстои. За съжаление никой, нито една „дясна” партия не успя да се включи в този дебат, камо ли да направи пълноценен жест, за да защити заявеното, просто се замълча или свенливо се подхвърлиха по няколко думи. Става дума за следното: предизвика се разговор за промяна на името на сръбския град Димитровград, от руското външно министерство дойде безумната идея за спасението на българските евреи от … Червената армия и накрая бе възстановена една историческа традиция на мястото пред НДК.  Сериозни проблеми, за които не чухме категорични позиции от родните десничари. Нито дума от лукарското СДС, от пръмовата ДБГ, от ДСБ, БЗНС или пък от мераклиите да правят коалиция с десните като „Да България“, Зелените и ДЕОС. Нито дума – хората са потънали в собствените си проблеми и такива „странични” въпроси са твърде далеч от тях.
            А в същото време едно изследване на Центъра за дясна политика показа колко консервативен е все още българинът, въпреки непрестанното либералстване на шарени политолози и аналлизатори. Българите са против еднополовите бракове, против осиновяването от тях на деца, не приемат афиширането на сексуалните малцинства, страхуват се панически от цигани и емигранти, отхвърлят намесата на държавата в икономиката, искат драстично намаляване на администрацията и т.н. – все подчертано десни мерки, но и за това никой не се интересува в България.
Когато не са във властта и нямат достъп до далаверката нашенските политици изключват като по сигнал от политическото, бягат от ангажиментите към избирателя, не предизвикват интерес у никого и наистина се превръщаме в земя на сенки – скучна, тъжна и 

непобедимо овладяна от комунизма

            Самите граждани на сръбския Димитровград поставиха въпроса с емето на града им и настояха да се върне историческото им име Цариброд, а сърбите ни отговориха съвсем аргументирано: „Българите искат от нас да сменим името на града, но в тяхната страна има също град Димитровград и никой не е поставил въпроса за промяна на името му.” И са напълно прави – ние сме жестоко поразени от старите комунистически жестове, че ги приемаме като част от живота ни, а промяната – като ерес. Десните, разбира се, липсваха за пореден път от този дебат. Ще бъде прелюбопитно, ако след време се окажем с Цариброд на чужда територия, а в България си остане чалга-столицата Димитровград.
            Истински шок обаче предизвика поредната провокация на Русия. Тя бе нагла и крайно несъстоятелна. Някаква говорителка на външното им министерство Мария Захарова съвсем убедено заяви:”Българските евреи са спасени благодарение на Червената армия”. Президентът Радев нещо промълви, но да имаше как да не му се налага, външната министерка Захариева и тя пряко сили отрони нещо, а от страна на партиите настъпи пълно и зловещо мълчание. 

За БСП каквото иде от Москва си е истина,

 ако руското министерство утре каже, че „Корнелия Нинова е влашка биволица” те пак ще си мълчат и ще се радват на умствения багаж на братушките, но защо пак десните партии ги нямаше. Защо? Толкова малко исторически поводи за гордост ни останаха на нас, че беше задължително да се направи грандиозен международен скандал и се припомнят фактите. Руснаците ни подхвърлиха топката толкова удобно. Нямаше да е лошо да се припомнят гигантските усилия на църквата, интелектуалците, на политиците и на цар Борис за спасяването на българските граждани. Да се припомни, че „фашиста и кръволока” Александър Цанков слага подписа си за спасението на евреите, както и Никола Мушанов, както и Димитър Пешев – това, което никой не го прави в останалата част на Европа. А сега руснаците са на път да ни отнемат и тази заслуга. Провокацията явно е замислена от могъщата пропагандна машина на Путин, защото и „разкаянието” им беше от рода на промълвяването с половин уста. Този скандал именно трябваше  да бъде подхванат от десните партии, да го направят международен, независимо от цената. А вместо това по телевизията се появи някакъв съветофил Александър Сивилов, който наговори такива глупости в ефир, че направо занемях. Този пълен  объркан „учен“ съвсем сериозно заяви, че „Сталин не бил антисемит”, че „Холандия спасила евреите си” и накрая уби рибата като каза, че Адолф Айхман идвал в България. При такива глупости просто немееш, а на всичко отгоре се оказа, че този тип бил университетски преподавател. Десните липсваха драстично и от този дебат и после нека се чудим защо дясното мислене, десният дебат, десният антикомунизъм просто ги няма в обществото ни. Историческата канава за отрицанието на това, което ни бе налагано в продължение на десетилетия липсва, някак си изтля след като си отидоха старите лидери на историческите ни партии. Наистина станахме „земя на сенки” и над нас непрекъснато ще тежи вината за недоизказаната, недоразказаната история.
            И накрая. Случи се и едно знаково събитие в столицата. Точно на Архангелова задушница се завърна мемориалът на Първи и Шести софийски пехотен полк с лъва, който придържа картата на Санстефанска България. Най-сетне мемориалът на повече от  3 000 загинали войници от Желязната дивизия се завърна, където му е мястото. Той бе там до 1977 год. , когато комунистите го премахнаха, за да наслагат поредното червено чудовище. Сега просто се възстанови паметта и отново нямаше и помен от десните сили в страната, нямаше и дума от тяхна страна. Сякаш вече свикнахме да живеем в „страната на сенките”, където 

комунизмът ни преследва непрекъснато

 и не ни дава покой, нормалността ни се разминава постоянно и ни остават само етикетите на „десни” сили, след които остава пусто място. Прокълната страна, без самочувствие, без спомен, без минало и без исторически рефлекси. Наистина земя, където властват сенките…