В четвъртък вечерта заместник-председателят на „Движение България на гражданите“ Антони Тренчев обяви, че напуска партията. Това стана ясно от пост на личната му страница във Фейсбук

Решението на зам.-председателя на ДБГ идва само ден, след като Настимир Ананиев, депутат в предишния парламент, напусна партията на Меглена Кунева, която след неуспеха на изборите сдаде лидерския пост.

Ето как Антони Тренчев аргументира решението си да напусне партията:

"След дълго обмисляне взех нелесното решение да прекратя членството си в ПП “Движение България на гражданите”. Бяха изключителни пет години, изпълнение с битки на много фронтове, немалко победи, немалко поражения, повторени и потретени грешки, много извадени поуки, влиянието на които дълго ще резонира в мен…

Запознах се с прекрасни хора, напускам с приятели за цял живот. Имах шанса да бъда част от 43-то Народно събрание, да видя от първа ръка как се случват нещата в тази държава (и респективно как не се случват), видях най-доброто и най-лошото в хора, у които не подозирах, че такива страсти са способни да виреят. Благодарен съм за гласуваното доверие и подкрепата на тези, които са ми я давали през годините. Старал съм се я оправдавам. Няма да изброявам поименно, който трябва знае.

Причините за моето дистанциране са много. Изброени една по една едва ли биха достатъчно значими като доводи за някого извън екосистемата на нашата формация, но съвкупността им е важна и решаваща. С много неща не съм бил съгласен през годините, но политиката е колективно начинание и човек понякога, всъщност твърде често, прави компромиси. Решаващ тласък ми даде последният Национален съвет на ДБГ, на който се взе абсолютно погрешното според мен решение (срещу което гласувахме с доста хора, включително и председателят ни) да се отложи конгресът за неясно точно кога, при обявен такъв за юни месец. Тежко отстъпление от правилната посока, зададена от Меглена, посредством решението ѝ да не бъде водач в листа на последните избори.

Още тогава изразих готовността си да си направя отвод (при евентуални номинации) за председателското място, стига това да не ни отклони от правилния път на качествена и реална промяна. Днес правя една крачка повече, синхронизирайки говорене с действия. На други в нашата формация детската мечта е да председателстват. Аз мечтая по-смело :) В началото на моя политически път един умен човек ми каза – “когато вече не казваш с гордост от кои си, мястото ти вече не е там”.

За съжаление усилията на нашия председател в оставка за истинска трансформация бяха умножени по нула. Аз в мимикрии не мога и няма да участвам, твърде високо мнение имам за себе си и за хората, към които такава мимикрия би била насочена. Нямаме нито времето, ни лукса, да се заблуждаваме – всички партии от така наречената десница или демократична общност, както гледам, че напоследък е модерно да се формулира, са в твърде лошо кондиция, ДБГ включително. Само радикална промяна в подхода би дало дори хипотетични шансове за някакво смислено присъствие в политическия живот на страната. Това не е самоцел, така че да осигурим временна заетост на 30-40 души. Важно е, защото действително като част от предното мнозинство успяхме да прокараме някои важни неща, които иначе нямаше да бъдат на лице днес и които бързо приехме за даденост. Трябва нов подход, които преминава през съвсем различно отношение към голямото животно в джунглата (ГЕРБ). Предмет на друг разговор (или монолог) е това обаче…

Не съм оптимист за това, което предстои в страната. Дано ме опровергаят, но вярвам.

Стана малко мрачно, затова да завърша на позитивна нотка. Спокойно, няма толкова лесно да се куртулисате от политическите ми размисли и анализи, периодично ще ви облъчвам с тях по темите, които са ми важни и където смятам, че имам компетенция.