Минималните осигурителни прагове се определят ежегодно след преговори между работодатели и синдикати в 85 икономически дейности. След продължилите няколко месеца преговори социалните партньори договориха за 2016 година минималните осигурителни прагове в 48 икономически дейности. Увеличението е различно за различните дейности, като средната му стойност е 7.5%. Законът дава право на министъра на труда и социалната политика да направи предложение за областите, в които не е постигнато съгласие.

Това се казва в изявление на вицепремиера и министър на труда и социалната политика
Ивайло Калфин, във връзка с определяне на размерите на минималните осигурителни прагове за 2016 г.

Ситуацията за 2016 г. е следната:

В 48-те области, в които синдикати и работодатели са постигнали споразумение, то остава валидно.

В областите, в които не е имало договаряне – заради липса на представителност на едната от страните или заради нежелание да се преговаря, предложих да се разпростре средният договорен процент, се казва в съобщението.

Подобно поведение не следва да се насърчава. Напълно приемам, че не трябва да се налага административно решение, но това предполага достатъчна представителност и ангажимент на социалните партньори. Готов съм да обсъдим всички мерки, които да доведат до нормален двупартитен диалог, без намесата на изпълнителната власт. Дотогава – не е редно никой да говори като представител на тези икономически сектори. Представителството се осмисля чрез преговори и ангажимент.

В икономическите дейности, в които е имало диалог, но той не е довел до споразумение, за първи път направихме усилие да вникнем в аргументите и да намерим справедливо решение, което да отчита особеностите на всяка дейност, а не да налага общо решение за всички. Доколкото става въпрос за осигурителни доходи, приехме два показателя, които да отчетем – средна работна заплата и среден осигурителен доход. И за двата показателя има официални данни за първото полугодие на 2015 от НСИ и НОИ. Като допълнителна референция погледнахме и печалбата за 2014 г. Може да има различни мнения по методологията, но безспорно това са показателите, които най-точно отчитат тенденцията в равнището на заплащане.

Единствено в една икономическа дейност – преработка и производство на тютюневи изделия, трите показателя имат отрицателни стойности. Поради тази причина предложих средното увеличение да се разпространи върху останалите икономически дейности, а в една – да се запази същото. Впрочем тук става въпрос единствено за административното решение. Фактически минималните осигуровки и в преработката на тютюневи изделия ще се увеличат заради ръста на минималната работна заплата. Ако досега минималният осигурителен доход е бил 360 лв., от догодина ще е 420 лв. – не по-ниско от минималната работна заплата.

От представената логика е очевидно, че предложението ми беше направено на принципна основа, след анализ на проведените преговори между синдикати и работодатели и на икономическите показатели на секторите в които е имало диалог, но не и крайно споразумение. Като министър в българското правителство, аз съм убеден, че принципите не трябва да се променят, в зависимост от това кой е собственик или има интереси в тютюнева фабрика, ВЕИ или пенсионен фонд.

Принципите и законите са за всички. А що се отнася до предполаганите съмнения за фаворизиране на добре известен политик, ще напомня, че АБВ беше създадено именно като реакция на подобни задкулисни маневри и в защита на прозрачността и равното прилагане на правилата. Това е мое дълбоко разбиране и нямам никакво намерение да се отклонявам от него.

След разговор с министър-председателя и по негова молба ще променя първоначалното си предложение и ще внеса вариант, в който минималните осигурителни вноски във всички икономически дейности се увеличават с еднакъв размер – 7.5%.