И това доживяхме. Сърцето на българското образование отново трепти в ритъма на марскизма, чакаме и ленинизма.

На 4 и 5 май (петък и събота) ще се проведе конференция по случай 200 години от рождението на Карл Маркс. Конференцията се нарича "Маркс след марксизмите" и ще се проведе в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Маркс е свързан с повече научни и идеологически школи, отколкото който и да било друг автор. Това заяви в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" на БНР един от организаторите  на конференцията Борис Попиванов:

"Миналият век роди някакво изключително изобилие от марксизми, от традиции и научни експерти, които се свързват с името на Маркс и претендират да изразяват в най-голяма дълбочина неговото мислене, неговите поуки, неговия метод, неговите изводи, неговите послания за обществото и бъдещето. Същевременно събитията от последните 30 години ни позволяват вече да погледнем на мислителя на хилядолетието, както беше наречен в анкетата на Би Би Си, отвъд тесните рамки на отделните направления и да видим какво в 21-ви век остава от него, какви са поуките, които той ни предоставя. Една от целите на нашата конференция е именно такава – без предубеждения, без някакви пристрастия да видим защо Маркс продължава да бъде един от най-важните автори, продължаващ да осмисля съвременни свят, съвременния капитализъм, противоречията и проблемите на света, в който живеем, какво бихме могли да вземем от него, за да изработим своето мислене за бъдещето, инструментите, с които ще се стремим да постигнем един по-добър и справедлив утрешен ден".

Ние имаме възможността да живеем наистина в една системна криза на капитализма, в която отделните кризисни явления и феномени се застъпват един друг, надграждат се и трябва да бъдат погледнати в тяхната тоталност, добави още Попиванов:

"Един от уроците, които Маркс ни дава за нещата изобщо, е да можем да осмислим какво той ни предлага като извод за бъдещето. В крайна сметка Маркс настоява, че всяка обществена форма, включително капитализма, трябва да си отиде, едва когато тя е изчерпала изцяло възможностите за своето развитие, за да може да бъде заместена вече от някаква друга. Съвсем очевидно е, че в началото на миналия век, когато избухва Октомврийската революция, когато идват на власт режимите, определени като марксистки или марксистко-ленински, това още не се е случило, но това не означава непременно, че прогностичната сила на Марксовия модел е опровергана или че на базата просто на опита от миналия век ние трябва да заключим, че Маркс трябва да бъде поставен в тесните рамки на неговото време, на неговия капитализъм".