"Всички наши изследвания от пролетта до този момент показват, че на първи тур обикновено решаващи са личните качества на кандидатите, от коя партия е издигнат", заяви пред БНР социологът Юлий Павлов:

"Изборите може да са мажоритарни, но специално на първи тур особеното, което има значение, е партийният характер на кандидата. Тази година това е още по-засилено, тъй като кампанията си течеше още от пролетта, без да има кандидати. Това беше чисто партийна кампания. На втори тур ще станат вече определени прегрупирания, при които има значение кой е привърженик на управляващите, кой е опозиция, кой е националист, кой е по-либерален", коментира той.

"Всъщност една от особеностите на кампанията е, че тя тръгна без кандидати, но тръгна точно като президентска кампания", каза политологът Борис Попиванов:

"Дори в началото на годината премиерът Борисов се чудеше дали има смисъл да бъде избиран президент, ако трябва непременно да се разграничава от партията, която го е сложила на този пост, само че това, което настъпи през последните два месеца, се оказва от съвсем различен порядък. Дневният ред на управлението на правителството остана като централен в президентската кампания. Основното, което на мен ми се струва най-важно в тази кампания е, че тези, които бяха определяни като водещи, а именно – ГЕРБ, заложиха на един модел на противопоставяне, който се нарича "управляващи срещу опозиция“, който не работи толкова в тяхна полза. Той просто дава много по-големи шансове на кандидата, който се самообявява за опозиция и в този смисъл е много по-голяма перспективата да надскочи значително партийния вот и да излезе от съществуващата безспорно рамка, в която на първи тур гласуват партийните лекторати и едва на втория започва омешването".