Не можем да очакваме от партия, която е загубила на изборите в резултат на една много масова мобилизация, продължила почти година, да даде положителна оценка на тези, които всъщност са допринесли за нейното сваляне. Това каза за БНР социологът Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии по повод изказването на председателя на БСП Михаил Миков, че протестиращите през 2013-а година са се уредили с хубави постове.

Това, което се постигна от вълната от протести, беше една победа на полето на обществените нагласи, победа на тези позиции, които не допускат едно управление да бъде безотговорно. В резултат от тази промяна на обществените нагласи дойде и катастрофалната загуба на столетницата на евроизборите и естественото оттегляне на ДПС от една вече неизгодна за тях коалиция.

Вътрешната криза в БСП се дължи и на делигитимацията, която управлението ѝ е получило, коментира Смилова. В отговор на въпрос защо в ДПС няма такава криза, тя обясни: "Не може да се очаква от един масов протест да наказва избирателите на ДПС, които очевидно харесват тази партия и са склонни да я подкрепят. Докато тази партия има своите избиратели, би било антидемократично някакво недоволно от това положение мнозинство да заглушава възможността за политическо представяне на едно малцинство".

Според Смилова февруарските протести, летните и студентската окупация са обща протестна вълна, доколкото е имало обща нагласа на недоверие към управляващите в момента и търсене на отговорност от елита.

И в трите протеста имаше много ясни призиви тези протести да не бъдат „яхани“ от политически партии, коментира тя. Според Смилова организаторите и на трите протеста са стигнали до осъзнаване на ограничеността на възможността да се постигнат резултати от протести, без да бъдат излъчвани лидери и ясни позитивни послания.