Едва 42% са сигурни, че ще отидат да гласуват, 28% се колебаят, като обикновено само половината от тях взимат решение в полза на вота. Почти всеки трети не е сигурен дали ще подкрепи политическата сила, която в момента е избрал. Тази висока степен на мобилност и „оглеждане” може да доведе до съществени размествания в хода на кампанията, а ако „колебаещите се недоволни” не намерят достатъчно атрактивна алтернатива, избирателната активност може да остане доста под тази от парламентарните избори през 2009 г.
Социалният натиск за промени е увеличил критичните настроения в обществото и степента на разочарование от начина на управление на страната. Поредица от индикатори показват високи стойности на социалния песимизъм.
Същевременно, оставката на Борисов е довела до консолидация вътре сред привържениците на ГЕРБ и повишаване на мобилизацията им за гласуване. Партията бележи ръст от 1% спрямо януари и достига 21,9% подкрепа сред всички избиратели. Запазва добри позиции в по-младите и средни възрастови групи, в градовете със силни кметове и по-малките населени места, но е в отстъпление в областни центрове с тежки икономически проблеми и по-силни протести.
При БСП е налице негативен тренд и поне за момента тя не извлича електорални дивиденти от социалното недоволство. Бележи спад с 1,5% спрямо януари (до 17,4%), като мобилизира твърдите си симпатизанти, но не успява да прибави нови. БСП губи в две посоки - първо, от центристките избиратели със средни и по-високи доходи, заети в частния сектор, които по всяка вероятност са притеснени от заявената политика за вдигне на данъци и осигуровки, и второ, от най-нискодоходните групи, които все още остават пасивни, или се ориентират към нови протестни партии.
Най-силен ръст бележи „Атака” - от 1,9% на 5,5%. ДПС запазва позициите си (4,8%). Тенденцията обаче е на спад в подкрепата на движението спрямо парламентарните избори през 2009 г. Движение „България на гражданите” също губи привърженици (от 5,6% на 3,9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-то Народно събрание. Две политически сили - ДСБ-Единство (1,8%) и НФСБ (1,6%) на създателя на СКАТ Валери Симеонов са с най-голям потенциал да атакуват 4%-та бариера.
Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект, сочи още проучването. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват.
Регулярното проучване на агенция Алфа Рисърч за обществените, икономически и политически нагласи в страната е проведено в периода 22-27 март 2013г. Сравнимо е с предишните тримесечни проучвания, които се извършват по една и съща методика и със съпоставими индикатори.
Проучването е представително за пълнолетното население на страната. Проведено е сред стратифицирана по тип населено място извадка от 1050 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.
Още от България
Вигенин: Невъзможно е да влезем в политическа коалиция с ГЕРБ
"Изборът на председател на Народното събрание е тежко повлиян от перспективата председателят да е и евентуален служебен премиер"
Хамид Хамид, ДПС-НН: Не очаквайте да дадем подкрепа, ако не бъдем потърсени за това
ДПС-Ново начало би подкрепило мнозинства, които ще отстояват евроатлантически ценности и ще работят по проблемите на хората
Дянков: За да влезем в еврозоната, ни трябва редовно правителство с редовен премиер
Без ГЕРБ не може да се състави редовно правителство