Дебатът за липсата на коалиционно споразумение с ясни приоритети и визия за управлението на страната се засили в последните седмици, след като БСП и ДПС се разминаха в позициите си по ключови управленски теми. 

Социолози прогнозираха пред бТВ, че липсата на това съгласие е по-скоро заради предстоящите евроизбори и намерението те да бъдат използвани като барометър за подкрепата на гражданите. Експертите изразиха тезата, че властта за сега цели да изкара до изборите, а след това ще се мисли приоритетите, по които ще управлява.

По думите на политолога Антоний Тодоров БСП и ДПС все пак ще бъдат опоненти на евровота. Това затруднява споразумението и вероятно въздържаността по темата идва точно от това противопоставяне, коментира той. Тодоров беше категоричен, че трябва да има подобно споразумение, защото иначе посланието е, че има „някак си съставено правителство, някак си подкрепяно, което няма ясно мнозинство”.

Тодоров даде за пример Германия и широката коалиция там, която няколко месеца изготвяше своето споразумение и дори го постави на референдум. Жалко би било да няма споразумение съвсем нарочно, коментира той.

Според  Марчела Абрашева искането за коалиционно споразумение е признак за наличие на напрежение между двете партии. 

Вече сме в предизборна обстановка и може би след евровота ще стане ясно бъдещето на властта, но по-рано няма да има споразумение. Сега се опитват повече да спечелят изборите вместо да мислят как ще управляват след това, посочи тя. 

По думите на социологът Кольо Колев пък искрите между управляващите в момента идват точно заради разпределението на властовите ресурси. 

„Винаги прехвърчат искри в такива ситуации. От една страна БСП ги обвиняват в преяждане с власт и явно се търси туширане на напрежението с официален документ, който да разпредели властта. По-важно е дали то ще очертае посоки”, добави той.

Очакванията са обаче това споразумение да не бъде постигнато леко, заради различията между двете партии, намиращи се в лявото политическо пространство и център-дясно.

Експертите посочиха, че по принцип евроизброите не бива да се анализират по този начин. Въпреки това в България обичайно слабите по активност евроизбори ще бъдат тълкувани точно така. 

„Независимо от евровота, той ще бъде индикатор за разположението на политическите сили”, обясни Колев с уточнението, че този път у нас ще има по-висока избирателна активност. 

„ От тези резултати ще зависи желанието и възможностите за предсрочен вот. Ако БСП например получи 3-4 депутати ще значи, че нямат обществено доверие и не може така. При съкрушителна победа обаче ще е трудно да се мисли за предсрочен вот”, уточни Колев.

Политическите аспекти на скандала с лидера на „Атака” Волен Сидеров социолозите коментираха с акцента, че каквото и наказание да последва, това няма да го свали от политическата сцена. 

„Независимо какви действия ще бъдат взети това няма да промени нещата. Дори да получи обвинение за хулиганство, това не значи че той ще спре да е депутат и ще спре да играе играта си”, смята Колев.

Той нарече поведението му „игра”, чрез която изгражда образа си на „водач на хейтърите, мразещ всичко и всички, част имиджа му”, което се появява когато „Атака” започне да губи авторитет.