Ако изборите бяха днес, в парламента щяха да попаднат 5+1 формации. Изравняването на силите на БСП и ГЕРБ се затвърждава. Продължава положителната тенденция в доверието към Радев, Каракачанов, Нинова и Марешки. Инерцията от президентските избори постепенно преминава в мобилизация за парламентарните.

Това показват данните от независим експресен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен на 27 и 29 януари сред 816 души в цялата страна. Данните не са прогноза за изборен резултат, а само отражение на декларативните нагласи. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3,5%, уточняват социолозите. 

От днешна гледна точка 6 формации са над 4%. Дистанцията между БСП (28,7% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват) и ГЕРБ (27,6%) е в рамките на няколко десетки хиляди гласа. Затова може да се говори за практическо равенство на силите. Трудно е да се определи кой би завършил на първо място в изборите.

От днешна гледна точка в НС ще бъдат още Обединените патриоти (11,9% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват), ДПС (8,2%), партията на Веселин Марешки (ВОЛЯ) със 7,7%, а със сериозни изгледи да е в НС е Реформаторският блок (4,3%) и това зависи много от кампанията, която блокът ще направи. Така конфигурацията в следващия парламент може да се определи като 5+1.

Социолизите дават на „Да, България“ 2%, на АБВ - 1,9%, а новата формация около ДСБ "Нова република" - 1,6 на сто. При тези формации потенциалът ще трябва да се наблюдава тепърва – в зависимост от това как успяват да се утвърдят и афишират или какви коалиции ще направят.

Традиционно близо 1,5% подкрепа могат да очакват и формации като Български демократичен център (наследник на партия ЛИДЕР), както и ДОСТ. Подкрепата за такива формации обаче се регистрира по-трудно в демоскопски проучвания и затова може да се отчете най-вече условно.

По около и под 1%, но с реално присъствие, остават „Движение 21“, „Глас народен“, „Зелените“ и др.

79% в сондажа казват, че ще гласуват – това се равнява на около 4.3 млн души. Спрямо избирателните списъци, това означава около 63%. Цитираните по-горе проценти са само на база гласуващи. Разбира се, това са декларативни нагласи към настоящия момент и не могат да бъдат прогноза за това какво ще направят избирателите при самите избори. 1,9% заявяват, че биха гласували с „Не подкрепям никого“. Този дял обаче не се калкулира в разпределението на процентите.

Личните рейтинги

Продължава възходът на онези, които спечелиха най-много в президентските избори - Румен Радев, Красимир Каракачанов, Корнелия Нинова и Веселин Марешки. Радев е безспорен водач в личните рейтинги с доверие (41,7%), а в пакет зад него за Каракачанов (26,1%), Нинова (24,9%) и Борисов (24,6%). Забележимо е и присъствието на Веселин Марешки (18,4% доверие). Каракачанов на практика удвоява доверието си спрямо лятото на 2016 г. Сериозен е и ръстът при Нинова. Загубата в президентските избори води до негативна тенденция при Бойко Борисов и докато преди той се движеше на нива на доверие около една трета, сега е на около една четвърт.

Пояснение: Цитираните проценти на доверие са на база всички, а не само гласуващи. „Галъп интернешънъл“ предпочита методика, в която се ползват положителни и отрицателни оценки (без неутрални). От това произтичат възможни разлики с други агенции. Важни са тенденциите във времето, а не конкретните числа и моментната подредба, отбелязват от социологическата агенция на Авдрей Раайчев и Кънчо Стойчев.