Сръбският вестник „Блиц“ съобщи днес, че двама съветници на сръбския президент – Павле Башич и Предраг Милкич, закрилят „най-богатия българин“ Цветан Василев. Изданието за пореден ден отразява казуса с мажоритарния собственик на българската Корпоративна търговска банка в статия на цяла страница.
В нея се пише, че в икономическите кръгове се спекулира, че Василев има близки контакти с двамата президентски съветници. Те започнали, след като банкерът купил фабриката си за стъкло в Парачин, която е най-голямата на Балканите. Вестникът разказва още как вчера Василев се явил за първи път в полицейското управление в Стария град на Белград, където трябва да се подписва всеки ден, и допълва, че след това се е върнал в хотела си „Square nine“, придружаван от адвоката си.
Самият Василев заяви пред журналисти, че не смята да се върне доброволно в България и иска да измине цялата процедура за екстрадицията му. Това може да отнеме месеци. Той не отхвърли възможността да поиска политическо убежище в Сърбия. Междувременно днес главният прокурор Сотир Цацаров потвърди, че молбата за екстрадиция на банкера е подписана вчера и се очаква до края на деня да бъде предявена до компетентните сръбски власти.
Той подчерта, че от българска страна е действано по най-бързия начин. Но уточни, че процедурата в Сърбия е по-различна от нашата и съдът може да откаже екстрадиция, освен това има и санкция на министъра на правосъдието като орган на изпълнителната власт.
Още от България
ДБ: Радев и Гълъб Донев да се извинят на гражданите, че са искали да посегнат на парите им във втория пенсионен стълб
Имаме правителство на лъжата - на медиите бе раздаден документ от ЕК, който потвърждава, че кабинетът е планирал това, което сега отрича
Определиха минималната работна заплата за 2027 г.
Предвижда се от 1 юли пенсиите да бъдат осъвременени по швейцарското правило, а максималният осигурителен доход да се увеличи със 100 евро
„Възраждане“ започва мониторинг на мрежата и сезира прокуратурата за закани, насилие и език на омразата
Костадинов сравни езика на омразата и проявите на „диктатура на малцинството над мнозинството“ с процесите в Европа от периода между двете световни войни