Нищо в гена ни не е сгрешено, сгреши се нещо в психологията на този народ - след 1923-5 година, когато започва братоубийството. Това се повтаря и през 1944-5 година, и да не забравим тези 45 години, когато хората живееха прилично, но нямаха свобода. Това примирение е ужасно, народът е смачкан и той дори не знае какво да прави, ако има 15 пъти повече пари, които получават хората в една Дания. Това коментира в студиото на Би Ти Ви големият поет Стефан Цанев.

Той изрази своята голяма загриженост за това, че днес българите са напълно разочаровани, а в същото време не вижда сили, които да променят статуквото.

Тази аморфност, апатия и безразличие на хората у нас са родени от отчаянието на този народ, с който може днес да правиш всичко. Власт и морал нямат съвпадение. Не може 7% да притежават толкова, колкото целия български народ. Как се случи това преразпределение на тази собственост и богатства отидоха в ръцете на 7%.? Не може един народ да вярва на държавник или архиерей, който живее различно от народа. Първо – Христос не е разпнат на златен кръст, за да се кичите със златни кръстове, казват богомилите. Не зная защо нашите архиереи се обличат като византийски деспоти. В последната пиеса, която пише – „Заговор срещу Калигула“ – пряко обвинявам народа, че той сам избира хората, които да го потискат, сам избира своите диктатори, който да го мачка и унижава. Много бих искал обаче да стане нещо в България, но не виждам сили, които да променят статуквото. Въпреки това вярвам, че хората на изкуството могат да повдигнат духа на народа, няма начин да не се роди този живец на съпротива – аз не съм овца, да кажа „не“, пък „разпънете ме утре“, споделя творецът.

Тази философия е залегнала в неговата пиеса за богомилите, спряна по времето на комунизма, чиято премиера ще бъде на сцената на Народния театър.

„Процесът срещу богомилите“ е пиеса, която съм писал през 1968 година, след Пражката пролет, която беше смачкана с танкове и оръжие. Темата за богомилите, които се обявяват срещу насилствената вяра беше пряко асоциирана с тези събития и това беше толкова явно, че нямаше как да не я спрат. След това ми бяха спрени и стиховете. Тогава бях млад, но не влязох в затвора. Забраната за мен тогава обаче беше въпрос на чест. Пишейки за еретиците аз станах еретик – това беше начин на съпротива. Колкото и външно да си подчинен, вътрешно можеш да бъдеш емигрант, еретик, да се противопоставяш на това насилие. Затова се чувствам като еретик, като човек, който устроява своите виждания. Не позволявай никакво насилие над себе си, …дори това да е от обич…това е в основата на богомилството. Те не са убивали с оръжие, а със слово и идеи, разказа в студиото известният драматург.

Стефан Цанев коментира и днешната особено тревожна ситуация с бежанците, които според него не просто ще променят Европа, но и християнския цивилизационен модел.

Това нахлуване в Европа на бежанците е тревожно, то е и религиозно. След този наплив на имигранти Европа няма да бъде същата. Защото тези хора се стремят към богатия център на Европа. Те не молят за милост, а вдигат скандали, претендират да им се даде от богатството в страните на стария континент, без да са го заработили. Тези хора, които не са само бежанци, постепенно ще превземат контингента без оръжие. Започва ислямизирането на Европа, което е много опасен процес. Ислямът е в силата си, така както Християнството беше в Средновековието. Затова е крайно време християнството да се обедини, за да бъде спряна тази агресия, обясни Стефан Цанев.