„Имам много причини да бъда твърде респектиран в лошо отношение от Държавна сигурност” каза поетът и драматург Стефан Цанев в ефира на БТВ. Миналата седмица Цанев отказа наградата „Златен век” на Министерство на културата, като основен мотив е, че същата награда е връчена на Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна Сигурност.

Той подчерта, че никога не е бил упражняван физически натиск върху него, но дълго време е бил следен.„Псевдонимът ми е бил „чирос”, защото бях много слаб и в досието пише: Обектът не стои на здрави идеи на естетически позиции в областта на литературата. Да се установят всички връзки на обекта, дали се среща с чужденци, да се обръща внимание дали носи пакети, книги, оставя ли ги някъде" прочете Цанев от донесени от него документи в студиото.

По думите му той започва да бъде следен през 1968 г., след като написва стихотворение, което е напечатано на страниците на списание „Септември”. „Стихотворението беше снето от списанието и ме извикаха, за да ми кажат, че това е вражеска поема и, че моето име ще бъде зачеркнато от литературата”, спомня си Цанев.

По-късно една от книгите на Цанев е държана четири години в издателството, докато бъде одобрена от агента, който отговаря за него в Държавна сигурност. „Цензурата не е толкова страшна, но автоцензурата е. Тя убива намерението, идеята преди ад е получила писмен израз. Това е по-жестокото”, казва Цанев. „С Пражката пролет дойде края на илюзията, че може комунизмът да е вечен. Тогава стана ясно, че може наистина да има гласност, да има свобода на словото, което е много важно за един поет”.