Някои се радват за това, че са изпратили човек за пръв път в Космоса, други – че са кацнали на Луната, трети – че са успели да кацнат 1,5 тонна лаборатория на Марс – все постижения на техническия гений. Ние имаме претенции за голяма нация (нали не се съмнявате, че ги имаме? – претенциите, де;-), но се радваме на нещо, което в една нормална страна щеше да е просто пореден етап от развитието на един град.

Разбира се, че е хубаво да има метро! Но още по-хубаво е, ако улиците се миеха със сапун не само тогава, когато по тях ще минава “господин Барозу”. Надявам се, че осъзнавате цялата комичност на случилото се днес в София? През същата година, в която бездомните кучета изядоха двама столичани, но никой не понесе не само наказателна, но дори и морална отговорност, през годината, в която цинично и безпардонно, ежедневно ни се подиграват и ни мислят за малоумни… В тази година, в която границата започнаха да преминават хората от третия милион емигранти, на нас ни казват, че “децата, които не бяха виждали какво е метро, какво е магистрала, сега тези деца, които ще израснат, това няма да им прави впечатление” – без дори някой да смее да му посочи, че тези деца отдавна са в чужбина и всекидневно се возят на метрото или карат колите си по магистралата.

Или пък бодро и усмихнато ни споделят, че “днес София ликува, а България се гордее”? Наистина ли?

Защото ето какво се случва днес в София: всички полети на излитане от София са пълни! Няма нито едно свободно място – нито в икономичната, нито в бизнес класата, независимо дали искате да летите с Луфтханза, Австрийски авиолинии или Еър Франс и т.н. Хората напускат страната и градът, които ликуват.

Не знам защо, но аз не ликувам, а съм по-скоро разтревожен от това, че народът се маха от страната и изобщо не се трогва от това, че ще има метро или че – както твърди министър Тотю Младенов – заплатите за младите щели да са 3000 лв.