„Ние сме по-скоро в някакъв плен на носталгия към миналото и това е, което ни дърпа непрекъснато назад – носталгията по онзи тоталитарен режим”. Това каза пред БТВ Теодора Димова, писател и дъщеря на Димитър Димов. Според нея не се справяме с това да гледаме добре назад.

„Ако бяхме гледали назад с широко отворени очи, щяхме да знаем миналото си, щяхме да дадем оценка за това минало и щяхме някак си да успеем да скъсаме с него”, изтъкна тя. По думите ѝ да гледаме напред означава първо да сме наясно с миналото си, да сме дали оценка, това минало да се изучава, да имаме консенсус по него и това да е влязло във всички учебници по история, не само в отделни христоматии.

„Когато се освободим, ние много лесно ще успеем да тръгнем напред, докато сега всичко се слива в едно – и минало, и бъдеще, и това чувство за блато, което ни се струва, че е около нас”, подчерта Теодора Димова. „Много ме боли, защото не само че не ставаме по-единни, не само че не ставаме по-солидарни един с друг, а оставаме все по-поединично, все по-самотни и като че ли шансовете да свършим нещо намаляват все повече”, допълни писателката.