Томислав Дончев: "Белене" може да се реализира единствено като пазарен проект

Ако трябва да бъдат описани с една дума двата дни на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София – това  е „успех“ -  и за събитието, и за председателството. Това обяви в студиото на Би Ти Ви вицепремиерът Томислав Дончев. 

Той изтъкна, че този положителен резултат е  свързано с много предварителна работа – много разговори и срещи, адекватен дневен ред. Но резултатът няма да е устойчив, ако свърши с българското председателство. 

Наша грижа е да не бъде забравена темата за Западните Балкани, да се поддържа темпа на работа, защото има много важни и актуални теми като свързаност, търговия, роуминг и пр. Трябва работим в посока да направим хората по-близки, посочи Дончев.

Вицепремиерът увери, че парите от еврофондовете като сумите ще са сходни с предходния програмен период. Не очаква значима промяна във финансирането на България, кохезионната политика все повече ще се свързва с реформи, но е по-важно да мислим за цели и приоритети, а не за парите, които ще можем да усвояваме. 

Томислав Дончев коментира и горещата тема с евентуалния рестарт на проекта „Белене“.

Не трябва да подхождаме на вяра и емоции, когато става дума за такива скъпи проекти. Подходът трябва да е съвършено различен, защото нищо не бива да се строи – път, мост, сграда, ако не е ясно какви ползи ще носи. Този проект смятам, че трябва да се реализира като пазарен проект, тоест ако инвеститорът, който спечели процедурата при оптимални за нас условия, се ангажира да продава електроенергията на конкурентни цени. Ако това не се случи - няма да се случи и проектът. Други алтернативи не са в интерес на държавата. Сега можем да налагаме само политически аргументи за това дали трябва или не да строим „Белене“. Но ние сме длъжни да тестваме пазара, аргументира позицията си Дончев.

Що се отнася до „пакета за мобилност - Макрон“, вицепремиерът изрази надежда  гласът на родните превозвачи да е чут. Той обаче изтъкна още една причина, за да бъдат смекчен този пакет - освен щета на българската икономика, той противоречи на логиката на единния европейски пазар.