На историческия връх Шипка бе отбелязана 137-мата годишнина от освобождението на България от турско робство. Началото на честванията бе поставено с химна на България. Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва в памет на падналите за свободата на България и благоденствена молитва за добруването на българския народ. Гости на тържественото отбелязване на годишнината бяха кметът на община Габрово Таня Христова, зам. министър председателя и министър на европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, руски дипломати у нас, народни представители от Габровски и Старозагорски избирателни райони, областните управители на Стара Загора и Габрово, председателите на общинските съвети на Казанлък, Стара Загора и Габрово, бригаден генерал Димитър Шивиков, командир на 61 Стрямска механизирана бригада, съобщи "Фокус".

На честванията на Шипка присъстваха хиляди българи от всички краища на страната. Не ги спряха нито дъждът, нито вятърът, нито мъглата. На събитието на върха присъстваха и представители на неправителствени и патриотични организации от цялата страна. В словото си кметът на Габрово Таня Христова заяви: „Трябва да знаем, че пътят ни занапред заедно няма да бъде лесен. Ще има бури и тревоги, както досега. Надеждата и подвигът на нашите предци ще ни зареждат с енергията, самочувствието и вдъхновението, че сме честен и достоен народ."

„Шипка не е симпозиум, не е философски салон или мирна конференция. Шипка от век и половина е пот, барут, олово, стомана, кръв. Кръв руска, белоруска, украинска, финландска, румънска и преди всичко – българска." Това каза в словото си вицепремиерът и министър на еврофондовете Томислав Дончев. "Черновата на мирния договор е написана тук. А после само изрядно е оформена от някой имперски чиновник. Всяка буква е литър кръв, всяка дума е боен вик, всеки ред е залпът на батареите, всяка страница е безсънна нощ. Днес тук никой не е сам. Защото точно днес и тук има памет, гордост, цел, има народ. Трябва да оставим на децата си поне толкова България, колкото сме получили от предците си. По-малко България като сила, гордост, достойнство, означава, че сме пропилели наследството и не сме оставили нищо за идните поколения.