В нарочна декларация представители на социологическата колегия и общност в България, изразяват своето недоумение от намерението да бъде закрит НЦИОМ – единствен държавен институт за регулярни, професионални, публични изследвания на общественото мнение.

Ето какво се казва в декларация от името на професионалната общност на социолозите в България по повод обявеното от председателя на Народното събрание Михаил Миков закриване на НЦИОМ:

"Това намерение за закриване бе изразено от председателя на 42-то НС г-н Михаил Миков. Няма информация този въпрос, дилемата НЦИОМ да бъде закрит или не, да е обсъждан в Народното събрание – на Комисия, в Пленарна зала, на целева Експертна среща. Не можем да приемем, че въпрос от такава институционална и публична важност може да бъде еднолично решение", се заявява в декларацията.

"Социологията, приложена методологически и инструментално в изследванията на общественото мнение и политическите рейтинги, е утвърдена демократична ценност и неотменим публичен инструмент за реална демократичност, за публичен диалог и обратна връзка към властта – вече повече от 70 години в Европа.

Всяко посегателство върху нейните институции и публичния й авторитет може да се тълкува като посегателство над демокрацията.

Една от основните й роли е свързана с изследванията на общественото мнение, които представят различните или консенсусни виждания на хората по един или друг проблем, оценките им за едни или други политики, приоритетите и очакванията им.

В този смисъл социологическите изследвания са необходим коректив за всяко демократично управление, важен източник на информация и предпоставка за вземане на ефективни управленски решения.

Буди недоумение фактът, че председателят на НС по същество декларира, че този Парламент и правителство нямат нужда от такъв демократичен инструмент.

НС ще се откаже от институция, която бързо и коректно може да показва картината на общественото мнение по един или друг проблем, и това и е работата, за разлика от частните социологически агенции, които едва ли веднага ще могат да откликнат на заявките на Парламента, тъй като работят с различни поръчители и по-различни поръчки.

Нека отново подчертаем, че НЦИОМ е публична изследователска институция. Данните и анализите от изследванията са публични и подлежат на обществен контрол.

Това не може да се изисква от частните агенции. НЦИОМ обслужва всички заинтересовани лица – управляващи и опозиция, активни граждани и професионалисти, държавни и частни медии, чуждестранни наблюдатели.

Освен това в НЦИОМ има изключително ценен методически архив, както и база данни от стотиците проведени изследвания. Това не бива да са погуби. Не бива да се затвори и достъпът до тази база данни.

От не по-малка важност е въпросът и за източника на финансиране на регулярните рейтингови изследвания.

Тук нещата са ясни, има държавен механизъм за контрол. Относно частните агенции това не е така. Тук е мястото ясно да декларираме, че по наше наблюдение и колегиална оценка, в досегашната си работа НЦИОМ се е придържал към основните професионални стандарти за изследвания и рейтинги.

Съобразявал се е по една много проста причина – политическата опозиция ревностно следи данните на НЦИОМ и реагира остро.

В такава ситуация на емоционални реакции и контрол никой изследовател не може да си позволи отклоняване от основните методики, нито да публикува изкривени данни.

Относно идеята към Народното събрание да заработи изследователска група за оценка ефективността на законодателството: Ние като социолози адмирираме това намерение.

Включително и защото при такава оценка е необходима и нашата социологическа експертиза.

Но това не е основание да се закрива НЦИОМ.

Доброто решение е на НЦИОМ да му се даде и тази нова функция, както и да се включат в екипа му нови експерти и специалисти.

Очевидно това е по-универсално и работещо решение. Ние като български социолози, имащи гражданска отговорност към просперитета на демокрацията в България в съответствие с европейските стандарти, с настоящата декларация изразяваме своето категорично несъгласие НЦИОМ да бъде закрит, защото той е инструмент на демократичното представителство на гражданите в Народното събрание по време на целия му мандат", се заявява в декларацията.

Под нея стоят подписите на: Доц. д-р Петя Кабакчиева, Ръководител на катедра "Социология", СУ "Кл. Охридски", заместник-председател на УС на БСА /Българска социологическа асоциация/; Доц. д.с.н. Румяна Стоилова, директор на Институт за изследване на обществата и знанието, БАН; Председател на ИК "Социална стратификация и неравенства", БСА, член на УС на БСА; Проф. д.с.н. Михаил Мирчев, УНСС, Агенция АССА-М, председател на УС на БСА; Доц. д-р Светла Колева, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН, член на УС на БСА; Доц. д-р Иван Чалъков, ръководител на Катедра Приложна и институционална социология, ПУ "П. Хилендарски", член на УС на БСА; Стоян Михайлов, Директор на МА Junction, член на УС на БСА; Проф. д.с.н. Георги Фотев, НБУ; Проф. Пепка Бояджиева, Институт за изследване на обществата и знанието, БАН; Проф. д.с.н. Кольо Коев, НБУ, главен редактор на сп. Социологически проблеми; Проф. д.с.н. Лиляна Деянова, катедра Социология, СУ "Св. Кл. Охридски" и други.