Траурно шествие в памет на жертвите на комунистическия лагер на смъртта „Слънчев бряг” край Ловеч (видео)

Днес, 23 март 2019 г., от 10,30 часа ще започне годишното поклонение в Ловеч в памет на жертвите на комунистическия лагер край града. Той е известен под светлото име „Слънчев бряг”, но се е превърнал в мрачен символ на тоталитарния режим.

Поклонението се провежда традиционно от 1990 г. насам То започва с шествие от площада пред сградата на Областна администрация в Ловеч, преминава през града, а участниците в него стигат пеша до лагера, който се е намирал до каменната кариера край жп линията Троян-Ловеч.
Ще бъде отслужена панихида в памет на жертвите. 

Традиционно поклонението се организира от местната организация на СДС и община Ловеч.
Тази година се предвижда откриване на изложба, посветена именно на гражданската инициатива за поклонението, което не е било прекъсвано нито веднъж и се провежда всяка година през март от 1990 г. насам включително, съобщава desebg.com.

Концлагерът „Слънчев бряг” е лично дело на Тодор Живков и ЦК на БКП. Ръководи го с „устни указания” „негов човек” – зам. министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов. Това е същият негодник, на чиято съвест (разбира се, той няма такава!) тежат убийствата без съд и присъда на стотици, а може би и хиляди хора, осъществени в тъмните дни и нощи след 9-ти септември 1944 г. Началник на лагера е друг главорез: Петър Гогов, който през 1990 г. призна: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов“.

Цинизмът с името на концлагера разкрива мръсотията в комунистическите души. Тук е убит известният джазов музикант Александър Николов ( Сашо Сладура). 

На 9 юли 1959 г. по заповед на Газдов поставят взривове на кариерата, но шнуровете са къси и лагерниците, които ги запалват са разкъсани от взрива.. Газдов заповядва на останалите живи: „Какво гледате, събирайте мършата в газката.“ Един от лагерниците – дядо Кольо Колев, разказва: „само за месец избиха над 650 човека пред очите ми. Удряха ги със сопи и колове, докато не издъхнат. Труповете складираха до тоалетната.”

И до днес няма покаяние за невинните жертви! Поклон пред паметта им!