Бившият министър на ГЕРБ, а по-късно и кандидат за президент от Реформаторския блок Трайчо Траков се обяви за запазването на Шестокрилия пред НДК паметник „1300 г. България“. Ето какво написа снощи той на личната си страница във Фейсбук:

„Не виждам нищо чак толкова комунистическо, нито обидно за някого в паметника 1300 години България и намирам варварщината с разрушаването му за проява на много лош вкус. Имам чувството, че някои хора са готови да разчистят и всичко друго от тази епоха, само и само да не се говори за унизителния монумент в Борисовата градина“.

След поста фейса закипя с критични реплики към реформатора, от разочаровани десни. Това провокира Трайков рано тази сутрин да даде оширни пояснения, с които да замаже недоволството към предишната му позиция:

„Благодаря на всички, които дадоха културен фийдбек, вкл. и остро критичен. Вижте, ако се грижех предимно за комфорта си, отдавна щях да съм в прекрасни и взаимноизгодни отношения с Газпром, Лукойл, Атомстройекспорт, прокуратурата и други подобни, а по телевизорите щяха да ме питат "Как успявате да сте едновременно неуморен строител и брилянтен стратег, г-н министър (президент, депутат, комисар и т.н)? Не се ли уморявате да работите толкова много?". И в сегашния случай позицията ми не ми носи никакъв бонус в общината и СОС, както някой заподозря, тъй като там отдавна има на практика пълно единодушие за демонтажа, извървяна е цялата законова процедура и естествено хората желаят по-бързо да се приключва с тази история. Просто винаги ме е дразнило крайното опростяване на нещата и дори още повече - компенсаторното предозиране. Например най-големите бандити са винаги дълбоко религиозни (никой да не се засяга, моля!). И сега бас държа, че премахването на монумента няма да е "едно добро начало", а утре, като попитате за ПСА/ МОЧА ще ви кажат - айде спрете се вече бе, цяла София ли да съборим за вашия кеф?! Защото смелостта за възстановяване на историческата и човешка справедливост често се изчерпва с безопасните действия и спира доста преди радиоактивното поле на действащите инструменти на хибридната война, като ПСА/ МОЧА или мрачната обвързаност на вечния "елит" на прехода със службите на комунистическия режим. Да, настаняването на осмоъгълния върху войнишкия мемориал е отвратително и малоумно - но типично за мисленето на хората, които искаха да направят от половин България македонци, а останалите - съветски граждани. Войнишкият мемориал без грам съмнение трябва да бъде възстановен и ще можем да се извиним пред паметта на предците си, че някога сме допуснали да я осквернят. Да, осмоъгълният е грозен! (макар че така са казвали и за Айфеловата кула и дома Витгенщайн - не ги сравнявам, просто възприятията понякога се променят). Опасен е - но и керемидите от собствената ви къща ще ви паднат на главата ако не я поддържате. В крайна сметка обаче, това е просто един български паметник, много спорен, но отдавна станал част от градския пейзаж - както каза една умна жена "обрасъл с градски легенди". Място, на което, след като сме минали покрай сегмента от берлинската стена и паметника на жертвите на комунистическия режим, с лекота ще разкажа на децата си неща за онова време, а и отпреди това, които май няма да доживеем да видим смислено обяснени в учебниците по история, редактирани от ченгетата. Ето затова поех риска приятели да ме гледат под вежди, а некои разбирачи да злорадстват пред виртуалния ми нокдаун. Поздрави.“