За първи път след 70 години се отбелязва с  тържествена панахида за упокоение на душата  кончината на български монарх. В съслужение със Светейшия патриарх в богослужбата участват архиереи и духовници на БПЦ и семейството на Симеон Сакскобургготски. Има и хористите от патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

След възпоменателното слово за покойния Български цар, последва поклонение на гроба и поднасяне на венци и цветя, пише репортер на БГНЕС.

Цар Борис ІІІ почива на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата "Св. Александър Невски", за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.

В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: "На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония". През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". През 1947 г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен със земята.

След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.