Сакскобургготски споделя, че се е завърнал окончателно в България през 2001, която  е посетил за първи път през 1996 след почти половинвековно изгнание. 

"Спомням си срещата, когато хиляди хора излязоха на улиците, за да приветстват своя монарх. Обикновени и непознати граждани споделяха спомените си за България отпреди войната, за управлението на цар Борис ІІІ...Тогава почувствах, че въпреки пропагандата, хората са запазили добри чувства към моите родители. Тези чувства са се предавали от поколение на поколение в много семейства. Българите пазеха фотографии, сувенири, напомнящи им за младостта. А заради тях са рискували да бъдат репресирани...Така че моето завръщане беше много емоционално", казва Симеон Сакскобургготски.

Той обяснява колко бил щастлив, когато видял края на Студената война и рухването на Берлинската стена през 1989.

"Щастлив съм, че не само успях да стана свидетел на всичките тези революционни процеси, но и имах възможността да съдействам за завръщането на България в европейското семейство. А затова е мечтал още моят дядо Фердинанд І (1887-1918), когато през 1908 г. е обявил независимостта на България. Съдбата реши така, че на 25 април 2005 г....подписах договора за присъединяването на България към ЕС. Това беше един от приоритетите на моето правителство и стратегическа цел на България", заяви бившият премиер.

На въпрос как е успял да съчетае едновременно две неща – да бъде бивш монарх и действащ министър-председател, Симеон Сакскобургготски отговаря: "Понякога се шегувам, че нося две шапки на главата си. Да, имаше такъв момент на съчетаване на исторически и чиновнически статут. Но не мисля, че тук трябва да се търси някакво противоречие. Напротив, винаги съм смятал, че е важно как човек служи на своята родина. Когато поех тази голяма отговорност, страната се разкъсваше от двуполюсен партиен модел. В обществото се чувстваше напрежение. Беше необходимо да се стабилизира държавата, да се привлекат чужди инвестиции, да се осигури значителна подкрепа за реформите. Трябваше да се укрепи международния престиж на България".

Симеон Сакскобургготски изпитва удовлетворение, че като български гражданин е "успял да помогне на родината си в труден за нея момент". Що се отнася до евентуалната перспектива за реставрацията на монархията в България, той подхожда предпазливо. 

Бившият премиер коментира и двустранните отношения с Русия като важни за София, които трябва да се развиват във всички сфери, защото нас ни свързват историята и православната вяра.

Коментирайки широко разпространената версия за отравянето на цар Борис ІІІ (1918-1943) след посещение при фюрера Адолф Хитлер, Симеон Сакскобургготски заявява: "Отравянето така и не беше доказано. През изминалите години бяха положени много усилия за откриване на истината, но всички те бяха неуспешни. Като прагматик се старая да се придържам към фактите, а не към митовете. Малцина са тези, които помнят днес, че по време на Втората световна война цар Борис направи много за спасяването на българските евреи...".

Симеон Сакскобургготски разказва и за голямото си семейство, с което той се гордее.