Централната избирателна комисия (ЦИК) отмени скандалното си решение от края на миналата седмица, с което разреши на партии с държавна субсидия да ползват пари от бюджета за разяснителната си кампания за референдума, без да имат право на това. В четвъртък ЦИК е приела ново становище по казуса, в което признава, че нарушава закона за референдумите, на който се беше позовала при щедрото раздаване на т.нар. медийни пакети, научи Mediapool.

На 25 септември ЦИК реши партии, които са част от парламентарни коалиции и съответно получават държавна субсидия, да имат право на пари от бюджета за разходите си по информационно-разяснителната кампания за предстоящия референдум. С въпросното решение ЦИК определи кой и в какъв размер медийни пакети ще ползва.

"Щедростта" на комисията към някои политически формации обаче нямаше правна обосновка. Според закона за референдумите и Изборния кодекс всяка партия, коалиция и инициативен комитет без държавна субсидия, има право на медиен пакет до 40 000 лв., с който да покрие разходите си по агитацията "за" или "против" въпроса, поставен на допитването. Повечето регистрирали се за участие в кампанията за електронното гласуване попадат точно в тази категория. Няколко партии обаче, които са част от парламентарни коалиции и получават държавна дотация, според ЦИК също трябваше да получат "процент" от медийния пакет.

Преди седмица според комисията те имаха право на това "в намален размер, пропорционално на броя на партиите, участващи в коалиции, които получават държавна субсидия по реда на Закона за политическите партии".

В тази хипотеза влизат АБВ и Българска партия "Либерали" от коалиция АБВ. И двете партии трябваше да вземат по 30 000 лева. На Партия на българските жени от коалиция ББЦ се полагаха над 34 000 лева, а на Българска нова демокрация от Реформаторския блок - над 33 000. Медиен пакет в размер на почти 34 000 трябваше да получи и Земеделският съюз "Александър Стамболийски" от коалиция "БСП лява България".

За решението от края на миналата седмица си комисията се позовава на текстове от закона за референдумите и Изборния кодекс, които обаче само регламентират правото на участници в кампанията да вземат медиен пакет, стига да не получават субсидия.

В четвъртък членовете на ЦИК очевидно са ревизирали мнението си. Странното обаче е, че позовавайки се на същите законови текстове, които им служиха като аргументация за предишното решение, сега признават, че са раздали медийните пакети "в противоречие на закона".

В крайна сметка АБВ, партия Либерали и отделните формации от БСП, РБ и ББЦ, които са поискали медийни пакети, няма да ги получат.

Кандидатите за кметове и общински съветници са 42 702-ма

На редовния си брифинг ЦИК съобщи, че общият брой регистрирани кандидати за общински съветници и кметове за местните избори тази есен е 42 702. ЦИК уточни, че броят може да се промени, защото всеки кандидат може да се откаже от надпреварата в който и да е момент преди деня на изборите.

За кмет на община са регистрирани 1605 кандидати, за кмет на кметство - 10 072 , за кмет на район - 696, а кандидатите за общински съветници са 35 771. Един човек може да бъде едновременно кандидат и за кмет, и за общински съветник, така че посочените цифри не бива да се сумират, за да се получи общият брой, посочи Камелия Нейкова от ЦИК.

Общинските избирателни комисии, ЦИК и печатниците са в предпечатна обстановка за отпечатване на хартиените бюлетини. След утвърждаването им от съответната ОИК ще започне и отпечатването им, каза още говорителят на комисията.

До 4 октомври е срокът, в който избирателите с трайни увреждания могат да подадат заявления за гласуване с подвижна изборна кутия. Ако пропуснат този срок, могат да го направят отново на 19 октомври, припомниха от ЦИК.

На 10 октомври пък изтича крайният срок за подаване на заявление за гласуване по настоящ адрес. За да се гласува на предстоящите местни избори по настоящ адрес, а не по адрес в личната карта, трябва да се подадат две отделни заявления до кметската администрация за включване в списъците по настоящ адрес.

Също до 10 октомври е срокът за подаване на заявления за гласуване на определено място. То позволява на избирателя да гласува за националния референдум в секцията, в която трябва да гласува и за местна власт, обясниха от ЦИК.