Европейските избори бяха честни, спокойни и успешни, заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева, представяйки анализ за евровота на 26 май пред парламентарната Комисия по правни въпроси, предаде БГНЕС.

Данните сочат, че на европейските избори са гласували 2 095 575 избиратели, което прави 32,64% избирателна активност. „Считаме, че тя е обичайна за страната в този вид избори“, уточни Стефка Стоева.

Общият брой на действителни гласове в изборите е бил 2 015 341, а на недействителни - 80 238. Общият брой на действителни гласове с отбелязване в квадратчето „Не подкрепям никого“ пък e бил 61 029. В секциите извън страна са гласували 25 709 български избиратели.

Специално място в анализа на ЦИК бе отделено на машинното гласуване, каквото се проведе в 3000 секции на страната. Едва 7,59% от всички гласували са пуснали вота си машинно. Данните показват още, че само 27,7% от гласоподавателите в секциите с машинно гласуване са избрали да го използват, а останалите 72,3% са предпочели традиционната хартиена бюлетина.

„Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласуване с оглед на броя на избирателите и разходите за наемане на машините, сертифицирането им, пазарно проучване, организиране на обществена поръчка, разпределение на секциите на случаен принцип, както и допълнителното възнаграждение на членовете на СИК с машинно гласуване, възлиза на около 59 лева. Цената на един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лв.“, уточни Стефка Стоева.

Резултатите сочат още, че във 146 секции, определени за машинно гласуване, няма нито един избирател, който да го е предпочел. В 295 от секциите пък машинно са гласували под 10 избиратели. В 77 секции са установени несъответствия между данните от машинното гласуване и попълнените в протокола числа за разпределението на гласовете по кандидатски листи. 1139 са секциите, с установени същите несъответствия, но по отношение на разпределението на преференциите.

„Като цяло близо 40% от протоколите на СИК с машинно гласуване съдържат грешки при отчитането на действителните гласове или на преференциите. Важното е обаче, че тези несъответствия, в тези избори, категорично не водят до промяна на резултатите от изборите, както при разпределение на мандатите, така и при пренареждане на кандидатските листи според преференциите“, уточни председателят на ЦИК.

Стефка Стоева бе категорична, че ниският процент на възползвалите се от машинния вот показва, че тази форма на гласуване е неоправдано скъпа. „Много вероятно е тази цена да е още по-висока за предстоящите местни избори, за които законодателят предвижда да се гласува машинно вече в 6000 секции, или в 67% от секциите в големите населени места“, допълни още тя.