В движение депутатът от ДПС обори поне три от точките, които президентът връща – касаещи приходите, разходите и емитирането на дълг от 1 млрд. Лева.

„Съгласен съм, че трябва да се напрегнат приходните администрации и те ще направят това. Но е несериозно да смятаме, че каквито и мерки да се предприемат, може да се съберат 1,8 млрд. повече приходи по консолидираната фискална програма и 1,3 млрд. повече по данъчни приходи по републиканския бюджет, при положение, че за първата половина на годината от 1,8 млрд. са събрани 400 милиона“, обясни Цонев пред БЛИЦ. 

По думите му това означава повече от три пъти да се събере през втората половина на годината. Същото е и с данъчните приходи. 

„Приходната част е направена несериозно, не отчита икономическите реалности“, коментира президентските аргументи Цонев. 

Що се отнася до дълга депутатът каза, че той може да бъде емитиран най-рано в средата на есента. 

„Дългът няма да бъде харчен, а ще влезе във фискалния резерв, където влиза всеки дълг“, посочи той. 

Цонев напомни на президента, че от тези 5,6 млрд., които в момента са в резерва, на 22 август ще трябва да бъдат платени 800 млн. по заема от февруари. В края на годината пък ще трябва да се финансира и предвидения от миналата година дефицит от 1,1 млрд. Така ще останат около 3,4-3,5 млрд., при положение, че трябва да бъдат с 1 млрд. повече.

„Ние вземаме дълга, не за да го харчим за някакво непрозрачни цели, а защото имаме плащания, предвидени в бюджета, които трябва да бъдат погасени“, категоричен беше той. 

На искането на президента за инвестиции в растежа той отговори така: „Да, г-н президент, ще бъде харчен за растеж, ако има такива пари, а то няма поради дефицита, предвиден от правителството на Дянков и поради заема, който ще върнем“. 

Колкото до парите от ЕС: „Да, те са пристигнали, но те са в тези 5,6 млрд. във фискалния резерв, за които говорим. Те като пристигат, не отиват в сметката на президентството, а влизат във фискалния резерв“, уточни той. 

Цонев обясни, че всички правителства са харчили пари като непредвидени разходи, които не са описани в първоначалната рамка на бюджета. Парите се харчат с постановление на Министерски съвет, в което точно се посочва целта на разхода. „Няма никаква непрозрачност“, заяви той. 

По този начин през 2010 година е изхарчена колосалната сума от 1,148 млрд., през 2011 – 367 млн., за 2012 – 410 млн. „Предвидената сума в актуализацията е 286 млн. - най-малката за последните години“, обясни председателят на бюджетната комисия. 

Той допълни, че за първите пет месеца на годината, когато са управлявали правителството на Бойко Борисов и служебният кабинет, 367 млн. са били изхарчени по същия начин, определян от президента като непрозрачен. 

„Аз съм готов с мотивите за отхвърляне на ветото. Финансовото министерство също е готово. Остава юристите да кажат кога тече 15-дневният срок, кога изтича и ние ще се съобразим с него“, каза депутатът от ДПС. 

На въпрос кога може парламентарната комисия да започне наново да обсъжда закона, Йордан Цонев заяви: „Имаме готовност и веднага след ваканцията и по време на ваканцията“.