Близкоизточният конфликт рязко се усложни. Той стана многопластов и многоизмерен и за първи път в него участват толкова много страни. Не се знае кой точно се бори с „Ислямска държава“ и откога. Това коментира в ефира на БНР проф. Георги Генов, декан на факултета "Международна икономика и политика" в УНСС.

Формално между Русия и Турция няма междудържавен военен конфликт, но отношенията им са много сериозно променени в негативна посока. Турция обаче не е в състояние да предизвика конфликт между големите сили, изтъкна проф. Генов.

Според него, Анкара се притеснява от подкрепата за кюрдите, която най-вероятно ще се увеличи, а след свалянето на руския самолет Турция вече има променен образ, възприятието за нея дори в рамките на съюзниците й от НАТО започва да се променя, подчерта проф. Генов.

"Не може да се търси пряко въздействие на САЩ върху Ердоган за това действие. Турция е вироглав съюзник, труден за контролиране. Опасявам се, че следващият отчаян ход на Ердоган може да бъде да отвори границата и да пусне потока нататък. Предполагам, че скоро президентът Плевнелиев ще прави „първа копка“ и с мистрийката ще слага тухличка в стена на границата", каза още преподавателят.

ЕС в момента се опитва да реши както възстановяването на европейското единство и връщането към утопичната мечта, наречена „европейска сигурност“, така и проблема с „бежанската вълна“.

В контекста на текущите събития френският президент Франсоа Оланд ще получи известна подкрепа от водещи европейски държави. Предполагам, че освен Великобритания, той ще получи и подкрепата на Германия и Италия за съвместни военни действия, отбеляза проф. Генов. По думите му, се върви към обсъждане на въпроса за международната коалиция срещу ИД в Съвета за сигурност на ООН. Според Генов, има нужда от международна конференция, посветена на проблемите в Близкия изток извън формата на двустранните разговори.