Убиец осъди България да му плати 5000 евро заради тоалетната в затвора

Халил Адем Хасан, който излежава присъда "доживотен затвор без замяна" за грабеж и убийство, осъди България в Европейският съд по правата на човека за лошо отношение в затвора. 

Държавата ще трябва да му плати обезщетение от 4000 евро и още 1102 евро разноски по делото, съобщиха от Министерство на правосъдието.

Европейският съд по правата на човека прие, че специалният режим, на който се поставят осъдените на доживотен затвор, както и битовите условия в затвора, представляват нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека - забрана за нечовешко или унизително отношение. 

Съдът намира, че правото на личен живот на затворника в периода между 2000 г. и 15 април 2009 г. е нарушено. Тогава затворническите власти във варненския затвор системно са наблюдавали кореспонденцията му с неговия адвокат. 

Съдът постановява, че режимът на задържане на жалбоподателя и в двата затвора, заедно с битовите условия във варненския затвор и липсата на неограничен достъп до тоалетна в ловешкия затвор преди 20 декември 2006 г., представляват нечовешко и унизително отношение.

Хасан също подава сигнал до органите на прокуратурата, че като мюсюлманин от турски произход той е бил редовно подлаган на расистки обиди от затворническите власти във Варна и по-специално от един от служителите в затвора.

Съдът отхвърли жалбата на Хасан за дискриминация, тъй като не е предявил иска си по установения ред. 

Халил Адем Хасан е осъждан 11 пъти по различни наказателни производства. По-специално през октомври 2000 г. той е осъден за грабеж и убийство, като му е кумулирано наказание доживотен затвор без замяна. Оттогава той излежава присъдата си в Ловешкия и Варненския затвор. Съгласно ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор автоматично се поставят под "специален режим", който включва изолация в постоянно заключени килии. 

Хасан е подал два иска за обезщетение пред съдилищата относно лошите битови условия и специалния режим. Исковете са били отхвърлени с окончателни решения на Върховния касационен съд от май 2008 г. и февруари 2009 г.